Читать «Целуни ме, ако можеш» онлайн - страница 8

Пазеха Сам Купър повече и от президента. Нещо не й се връзваше, но дори с чаровната си усмивка Лекси не можа да пробие.

Беше се опитала да се свърже със Сам Купър на телефона на вестника, но й отговори автоматичен секретар, на който не можа да остави съобщение, защото машината беше препълнена. Но Лекси имаше мисия и беше решена да се срещне с него. Просто още не беше измислила как.

— С какво толкова си заета? — попита Клодия, нейната дясна ръка, когато изникна до масата й в „Старбъкс“ за редовната им седмична среща.

Лекси повдигна поглед от лаптопа.

— Добро утро и на теб.

Клодия, въплъщение на вечното щастие, седна срещу нея, усмихната. Светлокестенявата й коса бе леко прихваната на опашка и две непокорни меки къдрици висяха от двете страни. Макар с пет години по-млада от Лекси, която вече беше навършила 29, Клодия беше достатъчно зряла и двете станаха добри приятелки.

Лекси скръсти ръце и се наведе напред. Пое си дълбоко въздух и разказа на Клодия историята за бижуто на баба си и героя Сам Купър.

— Искам да го откупя, но не мога да се добера до този тип, за да се представя, да не говорим за нещо повече. За какво му е на един журналист такава охрана? — Пропусна да спомене, че е много мъжествен и толкова секси, че не й излизаше от ума.

Клодия се разсмя.

— Един герой няма нужда от охрана, но един свободен мъж — със сигурност. Разбирам, че не си чела пресата тази сутрин? Онлайн или където и да е?

Лекси поклати глава.

— Нямах време. Какво е станало?

— „Дейли Поуст“ имат нова рубрика — „Ергенски блог“. Колона, в която разказват за подвизите на някой от ергените в града, с надеждата, че като го изтипосат, жените ще наизскачат от шубраците и той ще открие госпожица Истинска. Чакай! Сега ще ти покажа блога.

Лекси сбърчи нос.

— Звучи като телевизионно риалити. — Не можеше да понася предавания, в които жени се състезаваха да спечелят някой мъж.

Действителността обаче не беше купон, както тя вече добре знаеше от личен опит. В първата си и единствена сериозна връзка се бе оставила на илюзията, че мъжът ще приеме и дори ще сподели страстта й към пътешествията — въпреки че всичко й подсказваше обратното.

Тъй като Дрю беше журналист на свободна практика, естествено бе да иска да види свят и да използва впечатленията в работата си. Но й се наложи едва ли не да му извива ръцете, за да го накара да я придружи извън страната.

Лекомислено пренебрегна недоволството му от скитническия й начин на живот. Беше убедена, че двамата са съвършената двойка, докато той не се върна при своя стара тръпка отпреди години. Просто приятелка, бе й обяснил. Само дето я заряза заради въпросната „приятелка“ и тутакси я накара да помъдрее по отношение на мъжете. Като се връщаше назад, си даваше сметка, че Дрю бе извънредно критичен не само към склонността й към странстване.

Разочарованите родители на Лекси мислеха, че Дрю вече е постигнал живота мечта на човек от предградията. Мечта, която тя никога не бе споделяла. Но Карълайн и Грант Дейвис не разбираха това. И продължаваха да й го напомнят при всяка среща. Това бе и една от многото причини, поради които Лекси бе свела посещенията при родителите си до възможния минимум.