Читать «Цезар (Част III: Рубикон)» онлайн - страница 7

— Ще се опитам да го убедя да постигне някакво споразумение с Цезар. А, ако не се съгласи, да се оттегли в Испания с войската си и да изчака развитието на събитията. Имам предчувствие, че въпреки Катон и гръмогласните добри люде без Помпей сенатът ще направи някакъв компромис с Цезар. Те гледат на Великия като на свой защитник, човек, който може да победи Цезар.

— А ти, както усещам, не си на това мнение.

— Брат ми не смята, че може да го победи, а той трябва да знае най-добре.

— Къде е Квинт?

— Тук е, но, разбира се, той има право да влиза в града, затова се прибра у дома да види дали не се е подобрил характерът на сестра ти.

Атик избухна в смях, докато от очите му не потекоха сълзи:

— Помпония? Да си подобри характера? По-скоро Помпей и Цезар ще стигнат до съгласие!

— Защо никой от рода Цицерон не може да намери уют край семейното огнище? Защо попадаме все на такива опърничави жени?

— Защото, Марк, и двамата с Квинт искахте да вземете заможни съпруги, а нямате нужния знатен произход, за да избирате — отвърна винаги прагматичният Атик.

След като го срязаха по такъв начин, Цицерон отиде на Марсово поле (където лагеруваше скромна киликийска войска в очакване на триумфалното му шествие) до „лодката, скрита зад яхта“.

Предложението му Помпей да се оттегли в Испания обаче бе отхвърлено с грозни ругатни.

— Ще сметнат, че си подвивам опашката! — изръмжа той.

— Велики, това са глупости! Направи се, че си съгласен с предложението на Цезар, в крайна сметка ти си просто един проконсул. Оттегли се в Испания и изчакай. Само глупавият селянин държи два породисти коча на едно пасище. Излезеш ли веднъж от римското пасище, вече няма да има съперничество. Ще бъдеш на безопасно и уютно място в Испания. С войската си! Цезар ще размисли. Докато си в Италия, той е по-близо до войските си, отколкото ти до твоите. Иди в Испания, Велики, моля те!

— Не бях чувал толкова глупаво предложение! — изръмжа Помпей. — Не! Не!

* * *

Докато дебатът в сената продължаваше с пълна сила и на шестия ден на януари, Цицерон изпрати бележка с учтива молба до Луций Корнелий Балб да го посети на Пинцейския хълм.

— Не се съмнявам, че предпочиташ да се намери мирно решение — посрещна Цицерон госта си. — Юпитере, колко си отслабнал!

— Така е, Марк Цицероне, така е — отвърна дребният гадески банкер.

— Говорих с Великия преди три дни.

— Уви, той не иска да ме приеме — въздъхна Балб. — Още откакто Авъл Хирций напусна Рим, без да отиде на срещата им. Той обвинява мен.

— Великия няма да ни влезе в положението — отсече Цицерон.

— О, да можехме само да намерим общ език!

— Е, аз мислих доста. Ден и нощ. И може би имам нещо наум.

— Разказвай!

— Ще се наложи да прибягна до твоите услуги, Балбе, да Убедиш Цезар. Опий и останалите сигурно също ще се наложи да се включат.

— Погледни ме, Марк Цицероне! Аз съм една развалина.

— Ще се нуждая от едно спешно писмо до Цезар, най-добре да е написано от теб, Опий и Рабирий Постум.

— Това е лесно. Какво да пише в него?

— Веднага щом си тръгнеш, отивам при Великия. И ще му кажа, че Цезар се е съгласил да се откаже от всичко, освен от един легион и Илирикум. Можеш ли да убедиш Цезар?