Читать «Цезар (Част III: Рубикон)» онлайн - страница 2

— Напомнят ми на един вид животинки, които не са свирепи, а само се правят на такива, защото са установили, че така могат да уплашат враговете си. Докато мине някой слон и ги смачка просто защото не ги е видял. — Тя въздъхна. — Напрежението в Рим е огромно, съпруже. А добрите люде продължават да се перчат. Държат речи на форума, докарват сената и конническите центурии до панически страх. А през това време Помпей говори за неизбежността на гражданската война пред такива плашливи мишчици като Цицерон. Ала той сам не вярва на думите си, Курионе. Той знае, че Цезар има само един легион от тази страна на Алпите и че няма никакви доказателства за прехвърлянето на други. Знае, че ако трябваше да дойдат други войски, вече да са в Италийска Галия. Добрите люде също го знаят. Не виждаш ли? Колкото повече шум вдигат и колкото по-обезпокоителни слухове пуснат, толкова по-голяма ще е победата им, когато Цезар отстъпи. Тогава ще се покрият със слава.

— Ами ако Цезар не отстъпи?

— Тогава ще бъдат смачкани. — Фулвия погледна лукаво съпруга си. — Ти сигурно имаш някакво предчувствие, Гай. Какво ти казва шестото чувство?

— Че Цезар ще се опита да разреши проблема по законен ред.

— Цезар не се колебае в решенията си.

— Известно ми е.

— Значи вече всичко е измислил.

— Да, смятам, че тук си права.

— С някаква мисия ли си дошъл, или просто се връщаш вкъщи?

— Нося писмо от Цезар до сената. Иска да се прочете днес, при встъпването в длъжност на новите консули.

— Кой ще го прочете?

— Антоний. Аз вече не заемам магистратски пост, мен няма да ме изслушат.

— Ще останеш ли поне няколко дни при мен?

— Надявам се никога вече да не се налага да те оставям сама, Фулвия.

Скоро след този разговор Курион тръгна за храма на Юпитер на Капитола, където по традиция се състоеше първото сенатско заседание за годината. Върна се вкъщи след няколко часа заедно с Марк Антоний.

Подготовката за вечерята отне известно време: прочетоха се молитви, на ларите и пенатите бяха поднесени дарове, участниците в храненето съблякоха и сгънаха тогите си, събуха се, измиха се и си избърсаха краката си. След това Фулвия се настани на кушетка — тя бе една от онези жени със скандално поведение, които настояваха да се хранят легнали.

— Разказвайте — подкани тя мъжа си и госта му, след като прислужниците сервираха първото блюдо и се оттеглиха.

Антоний започна да се храни, Курион заговори:

— Нашият лаком приятел прочете писмото на Цезар толкова високо, че нищо и никой не можеше да го надвика.

— Какво беше посланието на Цезар?

— Предлага да му бъде разрешено да запази империума, провинциите и войските си, иначе всички, които имат империум и провинции, да се откажат от тях в момента, в който той предаде своите.

— А! — възкликна доволно Фулвия. — Значи ще настъпи.

— Какво те кара да мислиш така?

— Неговото напълно абсурдно и неизпълнимо предложение.

— Да, знам, че е такова, но…

— Права е — избоботи Антоний с пълна уста. — Ще настъпи.