Читать «Цезар (Част III: Рубикон)» онлайн - страница 12

Той погледна над главите на множеството и забеляза група ликтори, приближаващи се откъм храма на Юпитер.

— Трябва да привършвам речта си, народе! Виждам слугите на сената, които идват, за да ме отведат в затвора, а аз не искам да отида там! Отивам при Гай Цезар в Равена заедно със смелия си колега Гай Касий и тези двама защитници на народа, Гай Курион и Марк Целий! И ще покажа на Цезар какво стори сенатът! И не забравяйте, независимо дали сте плебеи или патриции, че Гай Цезар е жертва на едно ограничено, но много отмъстително малцинство от сената, което не търпи инакомислещи! Те го преследват, те опитват да оцапат неговата дигнитас — която е ваша дигнитас, граждани на Рим! Те се подиграват с римската конституция! Отстоявайте правата си, граждани на Рим, и чакайте Цезар да ви избави!

С широка усмивка и вдигната за поздрав ръка Антоний слезе от трибуната сред бурни овации; тримата му спътници го последваха. Когато ликторите започнаха да си проправят път сред тълпата, те отдавна бяха изчезнали.

В храма на Юпитер нещата вървяха доста по-добре за добрите люде. Съвсем малко от присъстващите гласуваха срещу въвеждането на извънредно положение. Най-интересно за онези, които бяха достатъчно наблюдателни, бе поведението на първия консул. Гай Марцел Малкия седеше с болнав вид, не продума нито веднъж и когато дойде време за гласуване, се измести бавно в дясната част на помещението; след това отново се върна на курулното си кресло. Брат му и братовчед му изглеждаха много по-жизнени.

Когато ликторите се върнаха от Комициите с празни ръце, гласуването вече бе проведено и предложението за въвеждане на извънредно положение — прието.

— Разпускам сената до утре сутринта — обяви Лентул Крус, когато ще се съберем в Помпеевата курия на Марсово поле. Нашият уважаван проконсул Гней Помпей Велики не може да остане встрани от събитията.

— Предполагам — обади се Сервий Сулпиций Руф, който бе първи консул с Марк Марцел преди две години, — че това означава война с Гай Цезар.

— Войната започна, когато предложихме меча на Гней Помпей — отвърна Марцел Големия.

— Цезар е този, който започна войната! — закрещя Катон. — Когато с отказа си да се съобрази с нарежданията на тази институция се обяви сам извън закона!

— Все пак в решението за обявяване на извънредно положение ние не го обявихме официално за враг на обществото. Не трябва ли да предприемем и такава стъпка?

— Да, трябва! — намеси се Лентул Крус. Затрудненото му дишане показваше, че нещо в тялото му не е наред, въпреки че Марцел Малкия бе този, който изглеждаше болен.

— Не можете — обади се Луций Кота, чичо на Цезар и един от онези, които бяха гласували против обявяването на извънредно положение. — Засега Цезар не е показал с нищо, че се готви за война, вие сте тези, които я обявихте. Докато не предприеме такава стъпка, той не е враг на държавата и не може да бъде обявен за такъв.

— Важното е да ударим първи! — заяви Катон.

— Съгласен съм, Марк Катоне — рече Лентул Крус. — Точно затова се събираме утре на Марсово поле, за да може най-обиграният ни пълководец да каже къде и кога ще ударим.