Читать «Царят на птиците» онлайн - страница 2

— Да видиш — казал — каква чудесна пръчка има оня, който ме вика на гости! Като я удари о земята, каквото поиска, тутакси се явява напреде му. Ястието, което бях занесъл, тъй си и остана: никой не хапна от него, та останах доста посрамен. Що ли ми трябваше да ходя! Той се пременил от мене по-добре. Пък да видиш жена му, ще се слисаш: потънала в злато и коприна! Сякаш е царица.

— Дали не можеш му отне някак тая пръчка? — рекла царицата. — Тя не е за сиромах човек. Виж, дано я вземеш.

Царят пратил един от слугите си да намери пръчка, също като оная на сиромаха, и да се опита да я смени. Слугата намерил пръчка и отишъл у сиромаха на гости. Поканили го на обяд. Яде той и гледа: чудната пръчка лежи под трапезата. Полека-лека я измъкнал и я скрил, а на мястото й турил другата.

Като го нагостили, изпратили го да си върви. Вечерта, когато седнали да ядат, мъжът казал на жена си:

— Я ми донеси пръчката, да поискам нещо за ядене.

И жената я донесла. Ударил я човекът о земята, ала напразно — нищо не се явило. Ударил я втори път — пак нищо. Взел да я гледа и да се чуди: каква е тази работа!

— Аз нали ти казах — рекла жената, — че царят ще ти завиди и ще ти направи някоя пакост? Ето сега! Пръчката е заменена. Иди да потърсиш другата, дано ти я даде.

Отишъл човекът да си иска пръчката от царя.

— Тъй и тъй — казал човекът, — пръчката ми се изгуби, откакто ти, царю честити, идва у дома. Оставена е друга пръчка, ала тя не струва нищо.

— Ти за туй ли ме вика на гости, крадец да ме правиш? — викнал царят сърдито. — Да се махаш оттука, че ей сега ще заповядам да те хвърлят в затвора!

Оня човек се уплашил и избягал у дома си. Мислил, мислил, най-после решил да отиде при царя на чучулигите.

Отишъл.

— Пръчката ми откраднаха — рекъл, — та сега съм обречен на гладуване. Моля ти се, дано ми помогнеш някак.

— Не се грижи, човече. Ще ти дам друго нещо, с което да се прехранваш. Ще ти дам магаренце да си носиш дръвца, но хубаво да го гледаш и да го пазиш, защото ще ти бъде и за друго полезно: при всяко изреваване от устата му ще капят жълтици.

Като казал тъй, царят на птиците заръчал на слугите си да изведат едно магаренце и да му го дадат. Човекът останал много благодарен и си отишъл. Като влязъл вкъщи, казал на жена си:

— Пръчка не взех, но по-хубаво ми даде царят: едно магаренце, много чудно — щом го бутнеш, и то почва да реве, а от устата му капят жълтици.

Много хубаво — рекла жената. — Чакай да го опитам.

Отишла при магаренцето, бутнала го по муцуната и то заревало, а от устата му западали жълтици.

Един ден сиромахът повел магаренцето на пазар да го кове. Жената не го пущала, но той не я послушал и отишъл. Отбил се в един хан, вързал магаренцето в обора и тръгнал да се поразходи из пазара. По едно време слугата влязъл да дава сено на конете и като минал покрай магаренцето, бутнал го по муцуната с лакът. Магаренцето изревало и току паднали жълтици по земята. Слугата се навел, па ги обрал и припнал, та ги занесъл на ханджията. Обадил му каква е работата.

— Не може да бъде! — рекъл ханджията. — Ти си откраднал парите, па те е страх да не те уловят, та ме лъжеш, че уж магарето ги било избълвало.