Читать «Царят на птиците» онлайн

Николай Райнов

Царят на птиците

Един сиромах имал зад къщата си нива, която посял с просо. То станало много хубаво, ала щом взело да зрее, нападнали го орляци от врабчета и чучулиги и почнали да го кълват. Той се заловил да варди просото: направил плашила, турил ги всред нивата. Но птиците полека-лека навикнали на плашилата и не се страхували от тях. Дори някои врабчета кацали по главите им.

Като видял, че плашилата няма да опазят просото, човекът се заел сам да го варди, ала и туй не помогнало: ако погне птиците от една страна, те отивали на друга. Най-после ги оставил, отишъл си и казал на жена си:

— Посяхме и ние малко просо да си изхраним децата тая година, ала проклетите врабци и чучулиги го изкълваха.

— Всяко зло за добро — рекла жената.

Един ден човекът отишъл да си обиколи нивата. Като наближил, гледа: една чучулига кацнала на един стрък просо и го кълве. Той се снишил, полека-лека издебнал чучулигата и я захлупил с калпака си, па я хванал.

— Чучулиго — рекъл, — какво да те правя? Да те заколя ли?

— Моля ти се, чичо, недей ме погубва! — рекла чучулигата, — Баща ми е цар на птиците. Ако ме занесеш на него, той ще ти подари голямо богатство.

Човекът я занесъл на баща й.

— Царю честити — рекъл, — твоята дъщеря ми кълвеше просото; хванах я и ти я донесох.

— Благодаря, приятелю — рекъл царят на птиците — ти си сторил голяма добрина на дъщеря ми и аз ще ти се отплатя.

Той извадил една пръчка и я подал на сиромаха.

— Вземи — казал — тая пръчка. Ако ти потрябва нещо, удари с нея два пъти по земята, и ще го имаш.

Взел сиромахът пръчката и си тръгнал за дома. Като вървял по пътя, дошло му на ум да опита пръчката. Ударил я о земята и тутакси получил каквото поискал.

Отишъл си у дома и се похвалил на жена си. Тя го попитала отде е добил пръчката.

— Царят на птиците ми я даде — рекъл сиромахът. — С тая пръчка ние скоро ще станем богати.

И наистина, те скоро забогатели и заживели щастлив живот. Един ден мъжът казал на жената:

— Отдавна съм намислил да повикам нашия цар на гости, да види какъв весел живот прекарваме.

— Я си гледай работата — рекла жената. — Не ти трябват гости. Той е цар, може да не остане благодарен от нещо, че после да ти напакости.

Но мъжът я не послушал.

Царят се зачудил, като получил поканата. „Довчерашен сиромах — рекъл, — кога забогатя, та и царя на гости вика?“ Взел си храна и тръгнал. Богаташът го посрещнал, както трябва, и го отвел в една хубава стая, приготвена за гости.

Седнали да се веселят.

— Булка — извикал той по едно време, — я ми донеси пръчката и сложи трапезата.

Жената донесла пръчката и сложила трапезата празна. Мъжът ударил по земята и току наизскачали всякакви гозби, каквито и у царя нямало. След туй пак ударил с пръчката и тозчас се появили бутилки с вино. Жената наредила всичко на трапезата и поканила мъжете да ядат. А ястията, които донесъл царят, си останали, защото били много по-прости и безвкусни.

Яли, веселили се, най-после дошло време да си тръгне царят. Станали, изпратили го с голяма чест. Отишъл си царят и обадил на царицата за чудото, което видял.