Читать «Цалувка на Македония» онлайн - страница 3

Елисавета Александровна остави писмото. Очите й светеха от сълзи. Но лицето й беше станало ясно, а погледът й пламтеше от вдъхновение.

Тя няколко време стоя безмълвна, а най-сетне избъбра:

— Ах, благородният мой Саша! Ах, благородният мой Саша!… Той има право: аз го простих…

Но нови сълзи рукнаха из очите й.

Тя стана, отиде в кабинета на мъжа си, отвори големия атлас, намери Европейска Турция, па седна на канапето и дълго гледа в картата. Па ненадейно тя залепи розовите си устни на едно място на картата и дълго ги държа там.