Читать «Хоризонти» онлайн - страница 47

— Свикнал съм.

Аркади притеснил ли се беше?

— Това повдига въпроса — продължи лечителят — дали някога си опитвал да повикаш проекцията на дясната си ръка.

Даг поклати глава.

— Сама се появи отляво. Отначало помислих… а бе и аз не знам какво точно си помислих.

— Според мен не беше по-странно от останалите неща, които правиш — обади се Фаун.

— Да, ти първа се сети, че е нещо, което би трябвало да имам, но се е появило със закъснение. — Той се усмихна. — Май позна.

— Пробвай сега с дясната ръка — настоя Аркади.

Даг опита, но не се получи. Както обикновено, усетът му за същност от дясната страна си оставаше свързан с плътта, от която произлизаше.

— А Даг спомена ли — обади се Фаун, — че когато призрачната му ръка се появи за пръв път, дясната беше ранена? Цялата беше бинтована, стегната в шина. Трябваше непрекъснато да му напомням да внимава.

— Виж ти. — Аркади бе по-скоро заинтригуван, отколкото учуден. — Интересно. — Погледна за пореден път куката и сви вежди. — И как успяваше да се справяш?

— Имах си малка помощница — отвърна Даг.

— Ти на кого казваш „малка“? — озъби се Фаун, но на бузите й цъфнаха познатите трапчинки. Той не се сдържа и също се усмихна.

Аркади въздъхна.

Даг се притесни.

— Освен че съм несиметричен — продължи Даг, — ти спомена нещо за изчистване на замърсената ми същност. Какво имаше предвид? — Да не би лекът против замърсяване след лечение на същността да се окажеше нещо простичко и много елементарно? „Внимавай и се пази“ едва ли е най-подходящият съвет при спешни случаи.

— Трябва да призная, че все още не знам. Ти си най-странният сбор от загадки, който ми е попадал.

— Отначало ми се струваше, че същността ми се чисти сама, че се лекува сама и просто й трябва време. Мислех, че става по същия начин както с подсилването, което се поема от болния, или същността на храната. Предполагах, че просто съм поел прекалено много, прекалено бързо.

— И двете, въпреки че някой би казал, че фермерската същност ти идва в повече.

„Някой или Аркади?“ Даг се намръщи.

— Само че същността, която едва не ме задуши, беше на Езерняк. — Но пък Крейн беше омърсен Езерняк. — В интерес на истината, същността на храната ми даваше сили. Поне след като се научих да се ограничавам до семена, вместо да изтръгна същността на нещо по-голямо.

— Съсипа сладкиша ми и ти стана зле — подхвърли заядливо Фаун. — Защото беше сготвен и мъртъв, помниш, нали?

— Май да — отвърна Даг. — Това ми напомня, че имам намерение да пробвам с жива риба — дребна рибка! — побърза да се поправи, когато забеляза ужаса по лицето й.

Аркади изгъргори ужасено:

— Недей! В никакъв случай! През следващите няколко дни — докато не ти дам разрешение — няма да изтръгваш същността на абсолютно нищо! Не и преди да усетя, че някои от пораженията ти се чистят сами. Та това ми напомня, че…

Стана, отиде при полиците и взе перо, шишенце мастило и книгата, в която записваше случаите си. Остави всичко на масата, отвори на нова страница, топна перото в мастило и започна да пише. Вдигна поглед и заговори разсеяно.