Читать «Хоризонти» онлайн - страница 2

— Добрутро! — провикна се весело тя и вдигна поглед. Тъмните й къдрици едва стигаха до средата на гърдите на Ремо и жените. Вече беше почти на деветнайсет и не хранеше излишна надежда, че ще порасне още, освен на широчина, и се бе примирила, че вратът винаги ще я боли, тъй като редовно й се налагаше да гледа нагоре, когато говори с някого.

Червенокосата само кимна, а русата, очевидно объркана как да подходи към странната двойка, погледна някъде между тях.

— Добрутро. Кон ли търсите? Нашите са чудесни. С яки крака и здрави копита. Човек може да язди чак до Трипойнт, без да се изтощят. — Посочи добре изчетканите коне, които ги наблюдаваха и потрепваха с уши. Встрани от тях Езернякът разтъпкваше коня пред подозрително намръщения фермер, който стоеше с ръце на кръста.

— Мислех, че Езерняците продават на фермерите единствено ненужните си животни — подхвърли Фаун невинно. Забеляза, че червенокосата трепна, и реши, че е по-скоро от чувство на вина, отколкото от обида. „И това ми било търговци на коне.“ Потисна усмивката си и продължи: — Както и да е. Но не, няма да е днес. Питах се от кой лагер сте и дали имате добър лечител.

Блондинката отговори по обичайния начин:

— Езерняците не лекуват фермери.

— Това ми е добре известно — отвърна Фаун. — Не питам за себе си.

Двете се обърнаха към Ремо и младежът се изчерви. Беше признал, че много мрази да се изчервява, защото се засрамвал и се изчервявал още повече. Фаун не можеше да усети как непознатите протягат усета си за същност, но беше убедена, че го правят.

— И аз не съм болен — обясни той и се изчерви още повече. — Не питаме за нас двамата.

— Вие заедно ли сте? — полюбопитства блондинката и сребристосините й очи се присвиха враждебно. „Да не би да сте любовници“ беше неизреченият въпрос, защото Езерняците нямаха право да се забъркват с фермери.

— Заедно сме! Но не както си мислите. Фаун ми е приятелка — опита се да обясни Ремо. — Съпруга е на приятел — добави бързо.

— Не можем да ви помогнем. Лечителите ни не се занимават с фермери — обади се червенокосата.

— Даг е Езерняк. — Фаун пристъпи напред и едва се сдържа да не стисне брачната връв под ръкава на лявата си ръка и дори да я покаже, което щеше да доведе до вече познатите обяснения за валидността й. — И той не е болен. — „Точно така е.“ — Беше патрулен, но напоследък откри, че има дарба за лечител. Вече е научил много, прави някои неща, наистина удивителни неща, затова се нуждае от напътствията на опитен човек, който да му помогне да напредне. — „Каквото и да означава това.“ Дори Даг си признаваше, че не знае.

Блондинката се обърна към Ремо, без да крие колко е объркана.

— Ти не си оттук, нали? Да не би да си патрулен на разменни начала?

— Нийта — каза гордо червенокосата и посочи русата — току-що се върна след две години размяна в Лутлия.

Блондинката сви скромно рамене.

— Не е нужно да го казваш на всеки срещнат, Тавия.

— Моето не е точно размяна — отвърна Ремо. — Спуснахме се от Олеана с лодка, пристигнахме преди седмица. Аз съм, аз…