Читать «Херцеговинска народна приказка (Херцеговинска народна приказка)» онлайн - страница 2

— Ето тук са струпани богатствата на падишаха — аллах да продължи дните му! Избирай, каквото искаш и колкото си искаш!

Еро затършувал из хазната. От някакъв скрин извадил дебела книга и я взел под мишница; нарамил една ръждива брадва, що била захвърлена зад вратата, а от многото пари си отброил само десет гроша.

Всичко това се видяло на везира много чудно и намирисвало на нещо не добро. Повел той Еро при султана и му казал, че Еро бил взел от хазната само десет гроша, една ръждива брадва и Корана. Султанът също се почудил и пита Еро:

— Ей, човече божи, аз те оставих да се възнаградиш богато и да ме славословиш, дордето си жив, пък ти си взел толкова малко. Кажи защо?

— Велики падишах, аллах да те благослови и дари с всички земни радости! Аз взех само това, що ми трябваше: десет гроша, за да си купя цървули. Защото ме е срам да се върна на село бос, след като цяла година съм ял хляба на султана. Какво ще рекат тогава моите съселяни за тебе — безкрайно щедрия и великодушния?

— А защо ти беше-брадвата?

— Щом се върна да отсека проклетата круша, заради коя то цяла година слънце не видях.

— Добре! Ами Коранът?

— Ще се закълна върху свещените му страници, че вече никога няма да нося подарък на султана.

Засмял се султанът. Наредил на везира да даде на Еро три кесии с жълтици и рекъл:

— Щом такива хубави круши си отглеждал, назначавам те за главен градинар на моята градина. Само внимавай: не искам да ме лъжеш и крадеш, защото, ако те уловя, ще отговаряш с главата си.

Станал Еро главен градинар — началник на всички ратаи, що работели в султанската градина. А пък те били едни дембели и тунеядци, каквито нямало втори на света. Еро си гледал добре работата, гонел и наказвал мързеливците, затова ратаите дип много не го обичали. Сговорили се те един ден и го наклеветили пред султана, че уж бил крадял от градината смокини и тайно ги продавал на пазара. Султанът повикал Еро и му рекъл:

— Е, Еро, повярвах ти аз, ама ти ме измами. Ти си ме крадял, значи заслужаваш смърт, както се бяхме условили. На себе си се сърди! Ама понеже преди работеше добре, ще ти направя и тая милост: избери си сам от каква смърт искаш да умреш!

Еро не се и опитал да се оправдава. Как ще се оправиш пред всесилния султан, който се мисли винаги за безпогрешен?

Запитал само:

— А ще сдържиш ли думата си, о справедливи падишах?

— Думата си е дума Кълна се в брадата на пророка, че ще те накарам да умреш от такава смърт, каквато сам си избереш — отвърнал султанът.

— Тогава, велики и непобедими крепителю на правата вяра, знай, че аз искам да умра от старост, тъй както си умря и покойният ми баща.

Султанът се разсмял и опростил наклеветения, оставил го пак да управлява градината. А подир някое време Еро издебнал сгодно време и му разправил всичко, както си е било. Султанът разпитал-разучил и като се уверил в правотата на верния си слуга, наградил го щедро, а коварните ратаи наказал.

Информация за текста

Сканиране и разпознаване: Анани Младенов