Читать «Херцеговинска народна приказка (Херцеговинска народна приказка)» онлайн

Еро и султанът

Херцеговинска народна приказка

Кривата круша на Еро родила круши за чудо и приказ — жълти, сякаш от Чисто злато, сочни и едри. Мисли си Еро:

„Такива круши не са за раята да ги яде. Я да ги отнеса на султана. Казват, че бил много щедър и за такава почит се отплащал по султански.“

Напълнил една кошница най-отбрани круши и отишъл в двореца. А там — гъмжи от народ. Всеки се облякъл най хубаво, чака си реда да се яви пред светлите очи на падишаха. Еро се поразмислил, защото неговите дрехи били доста кърпени, и се свил в един ъгъл, където имало хора по скромно облечени. А пък тия около него били прочути раз бойници; еничарите ги били изловили и докарали пред справедливия съд на султана. Като се явил повелителят, чакащите се раздвижили, заблъскали се — всеки искал да влезе на по-лично място, да види султана и той да го види. И в тая блъсканица един от разбойниците тихичко се измъкнал, без пазачите да го забележат.

Султанът изслушвал милостиво всеки просител и си казвал думата. Когато дошъл редът на разбойниците, еничарите ги заблъскали и повлекли Еро заедно с тях, на мястото на избягалия. Султанът изслушал в какво се обвиняват раз бойниците и присъдил:

— Всички хвърлете в тъмница — да гният и да им дойде умът в главата, та другите да не смеят да грабят и злосторничат! — рекъл и веднага си отишъл, че го бил присвил коремът.

Еничарите навързали разбойниците, а с тях и Еро. Започнал той да се обяснява и оправдава:

— В грешка сте, люде. Аз не съм разбойник. Дойдох с армаган при падишаха. Вижте на — тези круши аз за него съм донесъл.

Ала никой не искал да го слуша. Отвели Еро и го хвърлили в тъмницата при лошите хора.

Минала цяла година. По време на байрама султанът ре шил да отиде в тъмницата; искал затворниците да види и разпита, кой за какво лежи и, ако се намери някой разкаял се, поправил се, да го помилва за слава на аллаха и своя възхвала. Дошъл ред и до Еро. Султанът го пита:

— Ами ти, Еро, какви грехове изплащаш тук?

Коленичил Еро пред нозете на падишаха, заудрял си че лото о плочите на пода:

— О, великодушни и справедливи повелителю на правоверните! Нямам никаква вина аз. По погрешка цяла го дина вече се топя в тая тъмна тъмница. Миналата есен моята круша роди плод за чест и слава — такъв, гдето и ти не си виждал: златни круши, сочни и едри като детска главичка. И реших аз, че само ти си достоен да ги изядеш. Донесох ти в двореца цяла кошница и докато чаках да дойдеш, за станах до едни, а те да били разбойници. В бъркотията един от тях избяга, без никой да го усети, и ето на — еничарите поведоха мен на негово място. Смили се над мен, о всесилни повелителю, заклевам те в драгоценното ти здраве!

На султана му дожаляло за клетника, а видял и че очите му са бистри, лицето честно.

„Не ми прилича на разбойник. Може пък и грешка да е станала. Случват се такива работи по божия свят“ — по мислил си султанът и заповядал на своя везир:

— Отведи Еро в двореца! Нека си избере от хазната ми каквото иска за обезщетение, че цяла година се е мъчил в тъмницата.

Завел везирът Еро в двореца, в една стая пълна със сандъци и разни други неща. Рекъл му: