Читать «Хеликония. Зима» онлайн - страница 43

След като преглътна, Фашналгид едва си пое дъх.

— Знам, че не съм някакъв красавец. Момиче, да знаеш как ме гнети сегашното ми назначение… Този път ме въвлякоха в истинска мръсотия заедно с моята рота тъпанари… Струва ми се, че полудявам.

— Не си от Кориантура, нали?

— От Ашкитош съм. Ти слушаш ли ме изобщо?

— Замръзвам вече. По-добре да се прибираме.

Макар и с нежелание, той се съгласи. На улицата капитанът хвана Бези под ръка и това я накара да се почувства почти като свободна жена.

— Ти чувала ли си за архиепископ-командира Аспераманка?

В този вятър тя предпочете само да кимне. Мъжът не се оказа толкова романтичен, колкото й се искаше. Само преди една десета от годината тя бе изслушала проповедта, която Аспераманка изнесе на един от градските площади. Свещеникът говореше особено красноречиво. Жестовете му й се сториха приятни за окото. Аспераманка… Биваше си го в приказките, няма що. По-късно тя и Одим стояха на улицата и гледаха как архиепископ-командирът напусна Кориантура през източната порта начело на армията си. Оръдията тресяха земята. И всички тези младежи се отправиха незнайно къде…

— Когато ме направиха капитан, точно пред Аспераманка положих клетвата за вярност към Олигархията. Доста време мина оттогава. — Фашналгид приглади гъстите си мустаци. — А сега наистина загазих. Абро Хакмо Астаб!

Бези бе отвратена от произнесеното в нейно присъствие проклятие. Само най-изпадналите и отчаяни хора си позволяваха това. Дръпна ръката си и забърза надолу по улицата.

— Онзи човек е спечелил за нас голяма победа срещу Пановал. Чух да разправят в столовата. Само че пазят всичко в тайна. Сиборнал не може да живее без мръсните си тайни. Според тебе защо го правят?

— Ще дадеш ли малко пари на пазача, за да не се раздрънка пред Одим? — предложи Бези, когато спряха пред портата.

Забеляза, че на стената е залепена нова прокламация. Не можеше да я прочете в тъмнината, а и нямаше никакво желание. Фашналгид сговорчиво започна да рови в джобовете си за пари и каза с присъщия си безизразен глас:

— Пратиха ме в Кориантура, за да участвам в организирането на армия, която ще причака в засада войските на архиепископ-командира на връщане. Имаме заповед да избием всички до последния човек, включително и Аспераманка. Как ти се струва, а?

— Ужасно е — промълви Бези. — Най-добре да вляза първа, за да проверя ще си имаме ли неприятности.

На следващата сутрин вятърът стихна и над Кориантура се стелеше мека кафеникава мъгла, през която едва пробиваше светлината на двете слънца. Бези наблюдаваше сухата кльощава фигура на Идап Мън Одим, който закусваше. Тя можеше да се нахрани едва когато той се насити. Господарят й не говореше, но тя усещаше, че е в обичайното си кротко и благодушно настроение. Въпреки че си мислеше за удоволствието, преживяно с Фашналгид, жената съзнаваше колко е привързана към Одим.

Сякаш за да изпита търпението му, тя пусна в покоите един от по-далечните роднини, втори братовчед, който си въобразяваше, че има поетична дарба.