Читать «Хеликония. Зима» онлайн - страница 37

Очерта с показалец знака на Колелото пред челото си и обърна гръб на младежа.

III

„Ограничаване на броя лица, пребиваващи в един дом“

Кориантура беше град на богатство и великолепие. Подовете на неговите дворци бяха инкрустирани със злато, куполите на домовете за удоволствия — покрити с порцелан.

Главната църква на Страшния покой, намираща се в центъра до кейовете, които бяха източник на благополучието в този град, се отличаваше с твърде пищния си лукс, напълно чужд за духа на един суров бог. „В Ашкитош нямат представа от красота“, обичаха да повтарят хората от тукашното паство.

Дори в по-бедняшките квартали, простиращи се към подножието на хълмовете, се срещаха архитектурни детайли, привличащи погледа. Пристрастието към орнаментите и украсите сякаш бе проява на погнуса от иначе властващата тук немотия и се проявяваше ту в неочаквано изискана арка, ту в донякъде неуместно фонтанче в някой вътрешен двор, ту в редица балкони от ковано желязо, разведряващи еднообразието.

Несъмнено, Кориантура също страдаше от ширещите се навсякъде неравенство в богатството и различия във възгледите. Това проличаваше в отношението към лавината от обяви, които печатниците на Олигархията бълваха напоследък, сякаш се мъчеха да удавят в тях градовете на Ушкутошк. В по-заможните райони посрещаха последната прокламация с думите: „О, колко мъдро, чудесна идея!“, докато в другия край се чуваше само: „Гледай ги тия мръсници какво са измислили!“

Повечето гранични градове са потискащи места, в които повеите на новата култура разпръскват остатъците от предишната. Кориантура не се подчиняваше на това правило. Макар в по-ранни периоди от историята си да бе известен под името Утошки, не беше като останалите градове в Ушкутошк. Хора със странни и необичайни нрави, особено пришълците от Горен Хазиз и от Кудж-Джувек отвъд Чалския залив, привнасяха блясък и разнообразие, каквото не се срещаше по другите земи на Сиборнал. Жизнеността им се проявяваше видимо в архитектурата и изкуствата. Или както гласеше любима местна поговорка: „В Кориантура хлябът е скъп, защото билетите за операта са евтини“.

Освен това градът се намираше на важен кръстопът. Оттук минаваха пътищата на юг към Дивашкия континент, а и независимо дали имаше война или мир, търговците лесно можеха да стигнат по море до пристанища като Дордал в Пановалската империя. От Кориантура често отплаваха кораби към далечния Шивенинк и житниците на Каркампан и Брибар.

Градът беше древен и не губеше връзката си с отдавна отминалите епохи. По антикварните сергии в глухите улички още се намираха документи и книги на много стари езици, описващи отдавна забравени нрави и обичаи. Всяка пресечка сякаш водеше назад във времето. Съдбата бе спестила на Кориантура повечето беди, сполетяващи обикновено граничните градове. Зад него се издигаха подножията на високите била, които на свой ред преминаваха постепенно в полярните планини, покрити от ледена шапка. От едната му страна се простираше морето, а от другата имаше почти отвесен склон, който идващите откъм Чалс трябваше да изкачат, за да влязат в града. Нито една армия от Кампанлат, дори да бе издържала на дългия преход през степите, не успя да преодолее това препятствие.