Читать «Хан Кубрат (Величието на Фанагория)» онлайн - страница 231

2

Аванпост — преден пост. — Б.пр.

3

Геена — от еврейски — долината на Еном, намираща се около стените на Ерусалим, използвано е от автора като пъкъл, ад, неугасим огън. — Б.пр.

4

Капище — езически храм, светилище преди покръстването. — Б.пр.

5

Протосинкел — титла на православен свещеник, главен съветник. — Б.пр.

6

Илхан — син на хана — Б.пр.

7

Кавхан — висша прабългарска титла, заместник на хана. — Б.пр.

8

Тептархан — от „тархан“ — титла на феодал, военен съветник на хана, градоначалник, който събира данък за хана от жителите на града; в случая употребено като „главен, върховен тархан“.

9

Табгачи — китайци. — Б.пр.

10

Чапан — традиционна дълга дреха, роба, подобна на халат. — Б.пр.

11

Несториани (несторианци) — източноправославна секта, основана през V век в Мала Азия и Сирия от бившия константинополски патриарх Нестор; проповядват, че божествената и човешката природа на Христос съществуват независимо една от друга. — Б.пр.

12

Табиб — лекар, врач. — Б.пр.

13

Тюмен — войскова част от 10 000 войни. — Б.пр.

14

Хилядник — военачалник, командващ отряд от общо хиляда души, под негово командване са десет стотници, които от своя страна командват по сто воини. — Б.пр.

15

Бек — дребен владетел. — Б.пр.

16

Аждах — зло същество от митологията на татарите и монголите, наподобяващо огромна змия, което живее край водоемите и изяжда хората и животните, идващи да пият вода. — Б.пр.

17

Аксакал (от тюркски „ак“ — бял и „сакал“ — брада) — глава на рода, старейшина, уважаван човек в Средна Азия и Кавказ. — Б.пр.

18

Кирмен — крепост. Горен Кирмен (Керман) — днешен Казан. Град на река Волга, в древността каменна крепост, аванпост на северната граница на България, а през XIV век става столица на Волжка България. — Б.пр.

19

Итил — днешна р. Волга — Б.пр.

20

Тюркути — според някои източници, синоним на тюрки. Според други, тюркути (кок-тюрки) е наименование само на едно племе. — Б.пр.

21

Диоклециан (Gaius Aurelius Diocletianus) — роден през 245 г. в Диоклеа, Далмация (Горна Илирия). По времето на тетрархията от 286 до 305 г. заедно с император Максимилиан император на Тракия, Азия и Египет. Подлага на жестоки гонения християните. — Б.пр.

22

Констанций Хлор (Flavius Valerius Constantius Chlorus) — роден 264 г. в Илирия, цезар (управител) на Галия, Испания и Британия (293–305 г.) по времето на Диоклециан и Максимилиан, август (император) от 305 до 306 г. — Б.пр.

23

Константин (Константин I Велики) (274–337). Син на император Констанций Хлор от първата му жена Елена. Римски император, отначало император на Запада (306–324) в тетрархията. Нанася победа над готите, отстранява претендентите за императорска власт, обединява империята и става автократор (324–337). Започва строеж на нов град и пренася там столицата Константинопол (330). През 313 г. с Миланския едикт разрешава свободно разпространение на християнството и сам става християнин преди смъртта си. Взема участие в Никейския събор и привлича религията към своите политически планове. — Б.пр.

24

Капитолийските гъски — през III век преди Христа галите буквално прегазват древна Италия и обсаждат Рим. Численото им превъзходство е огромно, а бъдещата империя се състои все още от града на Тибър и околната област. Но свещените гъски от храма на Юпитер, издигащ се на Капитолийския хълм, усещат с тънкия си слух пълзящите по стените в една безлунна нощ гали и надават крясък, с който събуждат не само заспалите стражи, но и целия град, като по този начин спасяват Рим — Б.пр.