Читать «Халища» онлайн - страница 5

… Халището заживяло.

Разбира се, такива халища не се правят лесно. Нужно е едно вълнение, една съдбоносна преживелица, за да го разтърси, за да го жегне вдъхновението… Едно страдание да потърси възмездие, спасение в красотата… Една радост — да проговори с езика на боите. А иначе халищата са много. Има села с по десетина къщи, в които има по няколкостотин, но тука не е думата за „козиняците“, а за картините от козина, където личат не ръцете на жената, а душата й.

В Забърдо има две сестри: Кадрие Салихова Перунева и Айрие Атемова Сюлейманова. Едната е кротка, мека и сърдечна, другата е дяволита и чевръста, буйна. Халищата на кротката са едно съзерцание на света, а на буйната — отсечено, неспокойно движение; едното халище е тихо съзвучие, другото — песен от цяло гърло. Защото в хубавото халище всеки цвят е звук и символ, който ни говори. Ето езика на цветовете, с които си служи Айрие:

— Зеленичкото е кувет, то е, дето дава сила;

— пембеното — байрямчек, радостчица;

— лилавото е кротичко;

— синьото вика: „бива, бива“ (обещава);

— бялкото нито дава, нито взима;

— червеното е „галило“ (любов);

— ясножълтото — хвалба;

— когато е с малко пиперец (оранж) — то е слава; и т.н.

За да направиш халище, трябва да усещаш цветовете. Да знаеш каква боя да сложиш до червеното, за да го превърнеш от кръв в царствено великолепие и тържество, колко „пипер“ да се пръсне върху жълтото, за да стане от хвалба на слава. До какъв цвят да поставиш безстрастното сиво, та да припалиш в него блясък и душа. Как да измъкнеш бялото от бялата му скука, за да стане глътка въздух. С помощта на черното да правиш ден, лилавото да преобърнеш в злодей, а пембеното да се надвисва над ада.

Както съчетанието на звуковете прави музиката, тъй от съчетанията на цветовете се ражда картината. Звук до звук не са вече два различни звука, а съзвучие; цвят до цвят не са два цвята, а цветна мелодия, разказ за един човек, за една душа. Понякога само съобщение, чувство, понякога — цяло философско откровение.

За родопската жена, живяла живота си без празници, халището е празник. Нейната гордост. Нейното тържество. То е разнасяло славата на ръцете й, разказвало е за хубостта на душата й… Възхищение, копнеж и мъка — всичко се е събирало в халищата, за да се превърне в красота и упрек към дивата религиозна догма, която направила от нея робиня на мъжа… С оръжието на боите тя, родопчанката, доказала, че има друга една Родопа освен Родопа на рамазаните, курбаните и качамака — Родопа на жената!

Информация за текста

Източник: http://members.tripod.com/~Groznijat/litera/index.htm

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/11483]

Последна редакция: 2009-05-02 13:57:42