Читать «Хайди» онлайн - страница 85
Йоханна Спири
— Такава шапка струва поне десет франка! — извика зарадвано тя и веднага я нахлупи на главата си. — Тази малка Хайди ни донесе истинска благословия от далечния Франкфурт! Знаете ли, понякога си казвам, че не би било зле да изпратя и нашия Петер в някой голям град, какво ще кажете, Йохи?
В очите на дядото светнаха весели искри. Все пак той отговори, че Петер само би имал полза от едно такова пътуване, но трябвало да се изчака удобен случай.
В този миг в стаята се втурна Петер, след като беше блъснал с такава сила вратата, че къщата се бе разтреперила; но момчето си имаше оправдание, защото беше възбудено до крайност. Останал без дъх, Петер се изстъпи насред стаята, изпъшка и протегна към Хайди десницата си, в която стискаше писмо. Това беше голямо събитие — писмо, адресирано лично до Хайди и връчено на Петер от пощаджията в Дьорфли.
Всички насядаха около масата и загледаха с напрегнато очакване малкото момиче, което спокойно отвори плика и прочете писмото високо и ясно, без да се запъне нито веднъж. Писмото беше от Клара Зеземан. Тя разказваше на Хайди, че след заминаването й вкъщи е много скучно и че вече не издържа на тази самота. Затова молила толкова дълго баща си, че той се съгласил да заминат за баните Рагац още тази есен. Баба й също щяла да дойде, защото много искала да посети Хайди и дядото в Алпите. Накрая пишеше, че госпожа Зеземан е много зарадвана от доброто дело, което е извършила Хайди, като е отнесла хлебчета на бабата, но като знаела, че не е приятно да се яде сух хляб, решила да й изпрати и кафе. Колетът вече пътувал, а когато госпожа Зеземан пристигнела в Швейцария, държала непременно да се запознае лично с бабата.
Писмото предизвика такава радост и учудване, имаше толкова неща да се кажат и обсъдят, и всички бяха така завладени от радостно очакване, че не забелязаха как измина денят.
Сепнаха ги камбаните, които биеха вечерня. Беше време да си вървят. Алпиецът Йохи и детето поеха нагоре по пътеката и чак докато се прибраха в огряната от залязващото слънце алпийска хижа, чуваха ясния и силен звън на камбаните.
Информация за текста
$id = 6396
$source = Моята библиотека
Издание:
Йохана Спири. Хайди
ИК „ПАН“, София, 2011
Редактор: Цанко Лалев
Илюстрации: Пол Хей
Художник на корицата: Таня Колева
ISBN: 954-657-073-7