Читать «Хайди» онлайн - страница 84

— Радвам се! — провикна се някой. — Радвам се, че отново се връщаш при нас, Йохи!

Друг пък извика:

— Отдавна ми се искаше да поговоря с вас, Йохи!

Ето такива думи звучаха от всички страни и когато Йохи сърдечно обясни на съселяните си, че смята да наеме старата си квартира в селото и да прекара зимата с тях, се надигна радостен глъч, и човек, който гледаше отстрани, можеше да си помисли, че Йохи е най-обичаната личност в цялото село и че отсъствието му е било болезнено за всички.

Много хора придружиха дядото и внучката чак до пасището и на сбогуване всеки искаше още веднъж да се увери, че Алпиецът Йохи ще му дойде на гости веднага щом слезе да зимува в селото. Когато жителите на Дьорфли започнаха да слизат един по един обратно по тясната пътека, старецът спря и се загледа след тях.

Хайди погледна дядо си и рече зарадвано:

— Дядо, днес ставаш все по-хубав. Никога не съм те виждала такъв.

— Наистина ли? — усмихна се дядото. — Разбираш ли, Хайди, днес се чувствам по-добре, отколкото заслужавам, и нямам думи да ти опиша колко е прекрасно да заживееш в мир с Бога и с хората. Всевишният ми е мислил доброто, като те е изпратил при мен в планината.

Щом стигнаха до хижата на козарката, дядото отвори вратата и без колебание влезе вътре.

— Помага Бог, бабо! — провикна се от вратата той. — Дошъл съм да видя стои ли още къщурката ви. Идва есен и май ще има много неща за поправяне.

— Божичко, ама това е Йохи! — извика бабата. — Благодарна съм, че мога да ви посрещна в дома си и да ви благодаря за всичко, което сторихте за нас! Бог ще ви се отплати, той знае как!

Трепереща от радост, старата баба протегна ръка и когато дядото я разтърси сърдечно, тя я стисна между своите и продължи:

— Имам една голяма молба към вас, Йохи: ако някога съм ви сторила зло, не ме наказвайте, като отново ми отнемете малката Хайди. Нека остане с нас, докато ме погребат долу край църквата. О, вие не знаете какво е за мен това дете! — извика тя и притисна до себе си главичката на Хайди, която бе побързала да се сгуши до нея.

— Не се бойте, бабо — успокои я Йохи. — Не бих наказал нито вас, нито себе си по този жесток начин. Ще останем всички заедно и дано Бог пожелае това да трае още дълго.

Бригите махна тайнствено с ръка на дядото, повика го в едно ъгълче, показа му красивата шапчица с перо и му разказа какво беше направила Хайди и как не искала да си я вземе обратно.

Дядото погледна с обич своята внучка и отговори спокойно:

— Шапката е на Хайди и щом не иска да я слага на главата си, аз няма да й се бъркам. А щом ти я дава, вземи я и я носи!

Бригите се зарадва твърде много от неочаквания подарък.