Читать «Френски късмет» онлайн - страница 2

Нивата определено западаше. На много места вместо зелени стръкове се тъмнееше само вода. Леко помръдване привлече погледа ми. Един от близките стръкове, съвсем млад и крехък, потрепна и внезапно изчезна под повърхността. Водата се позавихри и го погълна завинаги. Обзет от любопитство, аз протегнах ръка и опипах около корена. Пръстите ми се сключиха около нещо твърдо, което оказа отчаяна съпротива. Измъкнах чудовищен рак, дълъг цели двайсет сантиметра, и си спечелих болезнено щипване. Пуснах го. Значи това беше. Вейон от самото начало знаеше, че тия сладководни хищници унищожават посевите му. Но само клечеше и се кискаше, без да стори каквото и да било. Възмутих се от дън душа.

Около месец по-късно вървях по Роял стрийт в Ню Орлиънс, когато погледът ми падна върху поразително шествие. Нямаше грешка — това бе старият Вейон; той и потомците му чак до трето и четвърто поколение, доколкото можех да преценя. Догоних го.

— Хей, Вейон! Уж нямаше ориз тая година, пък ето ви всичките в Ню Орлиънс, наконтени с купешки дрехи. Да не си открил нефт?

Вейон поклати загорялата си глава и се разсмя.

— Не, янки. Един човек платил мен седемсто и шейсе долар за мои раци.

Още малко и усмивката щеше да събере ушите му отзад на тила.

Как ви се струва? В Луизиана раците не са напаст, а деликатес! И бас държа, деликатес са, защото ядат оризови кълнове. Жалко, че едно време египтяните не са се сетили за нещо такова, когато ги налетели скакалци!

Информация за текста

Theodore Sturgeon

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1653]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:46