Читать «Франки Фърбо» онлайн - страница 2

Този американец и странната му съпруга имат четири деца. Три от тях, след като навършиха съответната възраст, напуснаха дома, но най-малкото продължава да живее с мъжа и жената. Нито едно от тях не е учило в италианско или в каквото и да било училище. Родителите сами са преподавали на децата си.

Мъжът говори малко италиански, но с доста силен американски акцент. Децата владеят прекрасно като майка си чуждия език. Сигурно тя ги е научила.

Освен че се грижи за лозята и маслиновите горички, бащата-американец, чието име е Уилям Уайли, пише приказки за децата си. Често го виждат да обикаля околността, яхнал велосипеда си, натоварен с рула хартия и кутия с бои, и да търси подходящо място за рисуване. Никой не е виждал нещо нарисувано или написано от него, така че не е ясно дали историите или илюстрациите му са публикувани в Англия и Америка. Местните хора не пътуват много. Рим е най-далечният град, до който някой от тях е стигал.

Пощальонът е този пътешественик. Той снове из цялата хълмиста област, осеяна със селца, за да разнася писмата. Всички го смятат за човек, който е пътувал много. Според него американецът често получавал писма и колети от Америка и разни други места. Всъщност пощата на този Уилям Уайли е горе-долу половината от всички писма, които пощальонът разнася в малката си чанта, прикрепена отпред на велосипеда му.

Една от чудатостите на това семейство е, че никога не прави вино. Берат гроздето навреме, когато зърната са напращели от сок, и изяждат част от него, както правят всички в селцето. Остатъка смачкват в голяма преса за вино, също като другите, но сетне бутилират сока и го държат плътно затворен, за да не се превърне в прекрасното леко вино, с което се слави този район от Италия.

Пият гроздовия сок ей така, натурален. Това е още нещо, което местните жители не могат да проумеят. „Но — казват си те — какво друго може да се очаква от чужденци, особено когато сред тях вероятно има вещица.“

Преди години кардиналът на Перуджа изпрати свещеник да посети американците. Това се случи скоро след като те пристигнаха.

По онова време свещеникът бе трийсет и пет годишен; говореше се, че е учил в Рим. Той не намери съпругата, чието име бе Каролин, за грозна. Реши, че е красива, макар хубостта й да е необичайна.

От първото му посещение изминаха повече от четирийсет години. Домакините го поканиха да пийне с тях; наистина, поднесоха му гроздов сок, не вино. Той каза на селяните, че вкусът му бил изненадващо приятен, но никой не му повярва, въпреки че беше свещеник.

Духовникът откри, че американците не са католици, не изповядват никаква религия, не посещават Божия храм, нито пък възнамеряват да пращат децата си на църква или да ги възпитат в някаква вяра. Всъщност той подозираше, че дори не са християни, но не сподели съмненията си с никого от селото.