Читать «Фрайланд» онлайн - страница 2

„Тази работа не е на добре. Стопанинът ще ме кара да се бия, докато някой бик ме убие.“ И когато отиде да ми донесе вода, аз тихичко се прокраднах, излязох на пътя и хукнах към гората. Сега ви моля да ме вземете с вас.

На магарето му дожаляло за вола и понеже всички били съгласни, го приели в компанията си.

Вървели дълго, докато накрая стигнали Фрайланд. Там видели чудна долина: въздухът бил чист, тревата — зелена, по дърветата имало зрели плодове, по лозята — сочни гроздове, на полето — златна пшеница, красиви цветя и детелина. Животните и хората останали да живеят там. Те си направили малко стопанство, в което всички се трудели с радост и живеели в разбирателство и изобилие.

Недалеч от Фрайланд се издигала планина, чиито високи върхове били покрити със сняг. В планината живеели много вълци. Един ден те се събрали и отишли при своя цар. Оплакали му се, че за тях са настъпили тежки дни, че в планината няма дивеч и умират от глад. Царят на вълците се изкачил на един връх и видял в полето как магарето, волът и петелът помагат на хората да жънат. Върнал се при глутницата и казал:

— Нека десетина от най-храбрите вълци да отидат и да ги хванат.

Тогава вълците се скарали кой да отиде. Най-накрая царят избрал двама от тях и те полетели с вой към полето.

— Иа-иа-иа! — изревало магарето, което първо видяло вълците.

— Какво ще правим сега? — измучал волът.

— Аз ще ви кажа! — рекъл петелът. — Волът има яки рога, той ще ги боде с тях, магарето ще ги рита с копита, пчелите ще ги жилят, а стопаните ще вземат по една сопа и ще ги удрят.

— А какво ще правиш ти? — попитало магарето, треперещо от страх.

— Аз ще командвам боя. Ку-ку-ри-гууу!

Когато вълците се приближили, волът навел глава, затичал се и така пробол единия от тях, че той се превъртял и се строполил като мъртъв. Магарето ритало и ревяло, хората удряли със сопите, а пчелите нажилили вълците коя където свари. Вълците завили от болка и така хукнали да бягат, че едва не си изпотрошили краката.

Щом се добрали до планината, те с ужас разказали на събратята си, че долу в полето има едно страшно чудовище с глас като тръба, с много ръце и крака, които удрят, бодат и жилят.

— Здраво място по нас не остана! — оплакали се те.

Вълците се уплашили, а царят им рекъл:

— Какво да правим? Да отидем ли всички в полето?

— Не, господарю! — извикали двамата „юнаци“. — Всички вълци на света не биха се справили с това чудовище! Най-добре е да си стоим в планината.

А нашите приятели от прекрасната Фрайланд се смяли от сърце и продължили да живеят в сговор и щастие до ден днешен.

Информация за текста

Brüder Grimm

Сканиране и разпознаване: Анани Младенов

Публикация:

Братя Грим — Приказки

Превод — Димитър Стоев

Илюстрации — Антония Дончева

Редактор — Петя Дочева

Технически редактор — Иван Додов

Издателство — „Св.св. Кирил и Методий“

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2536]

Последна редакция: 2007-04-29 13:48:21