Читать «Фрайланд» онлайн

Братя Грим

Фрайланд

Някога, много отдавна, живели магаре и вол. За един ден волът изоравал толкова земя, колкото друг не можел за три дни. Вечер, когато се връщал в обора уморен и измъчен, давали му сноп суха слама. Магарето обаче нищо не правело — от сутрин до вечер лежало и се припичало на слънце. Хранели го не със слама, а със сочна детелина и вместо вода му давали мляко. Веднъж волът едва се довлякъл от умора, легнал в обора и започнал да яде своята слама. Преживял-преживял и повече не можел.

— Ей, уважаеми — подвикнал той на магарето, — дай ми малко от твоята храна, че сламата ми заседна на гърлото.

Съжалило се магарето над вола и му дало от своята сочна детелина. Когато стопанинът влязъл, видял, че магарето е изяло всичката храна.

— Е, браво, мое магаре, добре ядеш, сила ще събереш — казал той и му дал още детелина.

След това погледнал към вола и започнал да вика:

— Ах, ти, животино проклета, защо не ядеш? Утре, като умреш, кой ще оре?

Взел една сопа и започнал да налага вола така, че прах заизлизала от кожата му. От този ден магарето започнало да дава на вола от храната си. Докато един ден стопанинът видял това и закрещял:

— Ах, ти, проклетнико! Щом раздаваш храната си, от утре ти ще ореш на нивата.

Така и станало. Стопанинът впрегнал магарето, а волът останал у дома да се припича на слънце. Вечер му давали детелина, а на магарето сноп суха слама.

Един ден магарето се примолило на вола:

— Слушай, приятелю, аз те съжалих, когато беше гладен. Сега ще ми дадеш ли малко от твоята сочна детелина?

— Нали виждаш, че и на мен не ми стига? Как да ти дам? — промърморил волът.

Магарето се ядосало, но се примирило със съдбата си. Всеки ден работело на нивата, докато измършавяло съвсем и ребрата му започнали да се броят. Тогава волът му рекъл:

— Когато утре стопанинът те впрегне, не мърдай от мястото си. Той ще те съжали и ще те остави да си починеш.

Ала на сутринта стопанинът, вместо да го съжали, го набил. То скочило, опънало въжето, то се скъсало и животното избягало навън…

Докато вървяло по селския път, магарето срещнало един петел.

— Здравей, магаре! — поздравил го петелът.

— Здравей! — отговорило магарето. — Накъде си се запътил?

— Отивам във Фрайланд. Там тревата е сочна, водата е бистра и никой никого не бие. Ако искаш, да вървим заедно.

Магарето се съгласило и двамата тръгнали. Вървели, вървели и срещнали една пчела. Когато й разказали къде отиват, тя ги помолила да я вземат със себе си. Те се съгласили и тя тръгнала с тях, като взела целия рояк.

Вървели, вървели, докато стигнали до една схлупена колиба, където живеели мъж и жена. Те били толкова бедни, че нямали дори коричка хляб. Животните ги съжалили и ги повикали да тръгнат с тях към прекрасната Фрайланд. Изведнъж се чул тропот в далечината. Когато приближили, те видели, че към тях тича един вол. Магарето познало своя побратим и го попитало какво го е накарало да избяга.

— Когато ти избяга, стопанинът ме заведе да се бия с един бик. Аз го победих, но той ме накара да се бия с друг. Аз и него победих, но си помислих: