Читать «Философията и демонът» онлайн
Джеръм К. Джеръм
Джеръм К. Джеръм
Философията и демонът
Отдавна е известно, че философията — това е изкуството да се понасят чуждите нещастия. Най-големият философ, за когото някога съм чувал, е една жена. Докарали я в лондонската болница с гангрена на крака. Лекарят я прегледал веднага. Той бил прям човек.
— Трябва да се отреже кракът — казал й той.
— Но не целият, нали?
— За съжаление — целият — отговорил лекарят.
— Няма ли друг изход?
— Това е единственият шанс за спасение.
— Е, какво да се прави, добре поне, че не е главата — казала жената.
Бедняците имат огромно предимство пред нас, обезпечените хора. Съдбата им предоставя безкрайни възможности да се упражняват във философия. Миналата зима присъствувах на благотворителна вечер за чистачките. След угощението ние се опитахме да ги поразвлечем, една млада дама, която се мисли за хиромантка, предложи да гледа на ръка. Но щом погледна първата протегната, похабена от труд длан, миловидното й лице се помрачи.
— Очаква ви голяма неприятност — каза тя на възрастната жена.
Жената я погледна спокойно и се усмихна:
— Само една ли, мила?
— Да, само една — с готовност потвърди добрата предсказателка, — а после всичко ще тръгне гладко.
— Е да, в нашето семейство всички умират рано — промърмори старицата без сянка от огорчение.
Ние ставаме нечувствителни към ударите на съдбата. В сряда например бях на обед във вилата на един приятел. Влезе дванадесетгодишният му син и наследник и зае мястото си на масата.
— Е, какви са днес успехите ни в училище? — попита бащата.
— Всичко е наред — отговори момчето и със завиден апетит се зае с яденето.
— Никого ли не набиха? — продължаваше да го разпитва бащата и аз забелязах лукави пламъчета в очите му.
— Не, май че никого — след като помисли, каза надеждната издънка, лапайки печеното с картофи и после, припомняйки си, добави: — С изключение на мен естествено.
Когато демонът не иска да работи
Философията никак не е сложна наука. Основното й правило е: каквото и да ви сполети — е все празна работа, стига сам да не й придавате значение. Лошото е само, че в девет от десет случая това не ни се удава.
— Нищо не може да ми навреди — твърди Марк Аврелий — без съгласието на седящия мен демон.
Нещастието е в това, че на този наш демон не винаги може да се разчита. Много често той не се справя със своите задължения.
— Ти пак не слушаш и аз ще ти дам да разбереш — заплашва бавачката четиригодишния престъпник.
— Няма да ми дадеш — възразява малкият немирник, стиснал здраво с двете си ръце стола, — ето аз съм седиал.
Без съмнение неговият демон твърдо е решил, че нещастието в лицето на бавачката няма да му причини зло. Но нещастието — уви! — се оказва по-силно от демона и палавникът се убеждава сам в това.
Зъбът няма да ни боли, ако нашият демон (или, казано другояче, силната воля) се държи здраво за стола и твърди: това няма да го бъде! Но рано или късно демонът се предава и тогава ние вием от болка. Идеята е ясна и на теория тя е превъзходна. Вие с радост сте готови да я следвате. Внезапно вашата банка спира плащанията. Вие си казвате: