Читать «Физика на невъзможното» онлайн - страница 244

100

Шекспир. Избрани трагедии. Макбет. Превод: Валери Петров. Народна култура, София, 1983 г., с. 707. — Б.пр.

101

Barrow._Impossibility_, с. 47.

102

Barrow. Impossibility, с. 209.

103

Pickover, с. 192.

104

Barrow. Impossibility, с. 250.

105

Rocky Kolb. New Scientist Magazine, November 18, 2006, с. 44.

106

Hawking, с. 136.

107

Barrow. Impossibility, с. 143.

108

Max Tegmark, New Scientist Magazine, November 18, 2006, с. 37.

109

Причината за това е, че ако прибавим квантови корекции към Айнщайновата теория за гравитацията, те, вместо да бъдат малки, стават безкрайни. Години наред физиците измисляли трикове, за да елиминират тези безкрайни периоди, но никой не постига успех заради квантовата теория за гравитацията. Но в струнната теория тези корекции изчезват по няколко причини. Първо, струнната теория притежава симетрия, наречена суперсиметрия, която балансира много от тези отклоняващи се периоди. Струнната теория притежава и изключвател — дължината на струната, която спомага за контролирането на безкрайностите. Произходът на тези безкрайности действително ни връща при класическата теория. Според Нютоновия закон за обратните квадрати силата между две частици е безкрайна, ако разделящото ги разстояние спадне до нула. Тази безкрайност, която е очевидна дори в теорията на Нютон, се пренася в квантовата теория. Но струнната теория разполага с изключвател — дължината на струната или дължината на Планк, които ни позволяват да контролираме отклоненията.

110

Alexander Vilenkin, New Scientist Magazine, November 18, 2006, с. 51.

111

Barrow. Impossibility, с. 219.