Читать «Физика на невъзможното» онлайн - страница 242

Мичио Каку

60

Stahl, Jason. Discover Magazine. „Тор 100 Stories of 2006“, December 2006, с. 80.

61

Cavelos, с. 13.

62

Cavelos, с. 12.

63

Ward and Brownlee, с. xiv.

64

Cavelos, с. 26.

65

Спътникът „Кеплер“ с мощен телескоп на борда бе изведен в хелиоцентрична орбита на 7 март 2009 година. — Б.р.

66

И изобщо, въпреки че местните езици и култури ще продължат да процъфтяват в различни региони на Земята, ще възникне един планетарен език и култура, които ще обхванат всички континенти. Тази глобална култура ще съществува едновременно с местната. Това положение вече важи за елитите на всички общества. Има и сили, които се противопоставят на този преход към планетарна система. Те инстинктивно осъзнават, че движението към една планетарна цивилизация е напредък, който ще превърне толерантността и светския плурализъм в украса на възникващата култура, но тази перспектива е заплаха за хората, които се чувстват по-уютно в настоящото хилядолетие.

67

Северноамериканската зона за свободна търговия, влязла в сила от януари 1994 г. — Б.р.

68

Федералното управление на авиацията на САЩ. — Б.р.

69

Kaku. Hyperspace, с. 302.

70

Материал, който се използва, за да задвижи даден обект. — Б.пр.

71

Gilster, с. 242.

72

NASA, http://science.nasa.gov, April 12, 1999.

73

От 2009 г. тази длъжност се заема от Майкъл Грийн. — Б.пр.

74

Cole, с. 225.

75

Cavelos, с. 137.

76

Kaku, Parallel Worlds, с. 307.

77

Cavelos, с. 151.

78

Cavelos, с. 154.

79

Cavelos, с. 154.

80

Kaku. Parallel Worlds, с. 121.

81

Cavelos, с. 145.

82

Hawking, с. 146.

83

Nahin, с. 322.

84

Pickover, с. 10.

85

Nahin, с. ix.

86

Pickover, с. 130.

87

Kaku. Parallel Worlds, с. 142.

88

Nahin, с. 248.

89

Kaku. Hyperspace, с. 22.

90

Pais, с. 330.

91

Kaku. Hyperspace, с. 118.

92

Max Tegmark. New Scientist Magazine, November 18, 2006, с. 37.

93

Cole, с. 222.

94

Greene, с. 111.

95

Още една привлекателна черта на интерпретацията, свързана с „много светове“, е, че не се изискват допълнителни допускания, които се различават от първоначалното вълново уравнение. В тази образна представа не трябва да колапсираме никога вълновите функции или да правим наблюдения. Вълновата функция просто се дели изцяло сама на себе си, автоматично, без никаква намеса или допускания отвън. В този смисъл на думата теорията за „много светове“ е по-проста в концептуално отношение от всички други теории, които изискват външни наблюдатели, измервания, колапси на вълните и т.н. Вярно е, че сме обременени с безкрайно много вселени, но вълновата функция ги следи зорко без никакви допълнителни допускания отвън. Един от начините да разберем защо нашата физическа вселена изглежда толкова стабилна и безопасна се състои в това да призовем на помощ декохерентността, т.е. да приемем, че сме декохерирали от всички тези други паралелни вселени. Но декохерентността не елиминира тези други паралелни вселени. Тя обяснява само защо изглежда толкова стабилна нашата вселена, която се намира сред безкрайно много други вселени. Декохерентността се основава на идеята, че вселените могат да се разделят на много вселени, но че нашата вселена, чрез взаимодействия с околната среда, се обособява напълно от тези други вселени.