Читать «Феноменът» онлайн - страница 3

Все пак имахме един проблем.

— Патриотите няма да ни помогнат без някакъв вид заплащане — обясних аз. — Какво можем да им дадем? — За да подчертая довода, бръкнах в джобовете си и извадих оскъдните ни финансови запаси. Четири хиляди банкноти. Всичките пари, които имах в себе си, преди да побегнем. Не можех да повярвам колко много ми липсваше луксът от стария ми начин на живот. Милиони бяха вписани под фамилното ми име; банкноти, до които никога повече нямаше да имам достъп.

Дей излапа тестото и се залови да обмисля думите ми с плътно присвити устни.

— Да, знам — заяви той и прокара ръка през сплъстената си руса коса. — Но какво предлагаш да предприемем? При кой друг можем да отидем?

Безпомощно поклатих глава. Дей беше прав — колкото и да не ми се искаше отново да се видя с патриотите, възможностите ни бяха доста ограничени. Когато бунтовническата групировка ни помогна да избягаме от резиденция „Батала“ и докато Дей все още бе в безсъзнание, а аз ранена в рамото, бях помолила патриотите да ни позволят да отидем с тях във Вегас. Надявах се, че те ще продължат да ни помагат.

Бяха отказали.

„Плати ни да измъкнем Дей от екзекуцията. Не си ни платила да мъкнем ранените ви задници чак до Вегас — бе ми заявила Киеде. — Войниците от републиката са по петите ви, за бога. Ние не сме приют за бедни, който предлага безплатна храна. Не искам да рискувам кожата си заради вас двамата отново, освен ако няма да изкарам пари от това“.

До този момент почти вярвах, че на патриотите им пука за нас. Но думите на Киеде ме върнаха в реалността. Те ни бяха помогнали, защото й платих 200 000 републикански банкноти, парите, които получих като награда за залавянето на Дей. Дори тогава усилията ми да убедя Киеде да изпрати своите другари от патриотите, за да ни помогнат, отне известно време.

Да позволят на Дей да види Тес. Да му помогнат да излекува крака си. Да ни дадат информация за местонахождението на брата на Дей. За всички тези неща щяха да са ни необходими подкупи. Само да бях имала възможност да взема още пари, преди да избягаме!

— Вегас е възможно най-лошият град, който можем да обикаляме сами — обясних на Дей, докато внимателно разтривах заздравяващото си рамо. — А и е възможно патриотите дори да не искат да се срещнат с нас. Просто искам да се уверя, че сме обмислили и това.