Читать «Фатална жена» онлайн - страница 2

Ричи седна на леглото, включи телефона си и подтикнат от случайно хрумване, започна да разглежда галерията със снимките. За минута се върна шест месеца назад във времето и се взираше във фотография на Тери Райт, колега полицай и бивше гадже.

В ума му се прокрадна нотка на съжаление. Какво си мислеше, когато я остави да си тръгне? Андреа беше красавица, дума да няма, имаше крехката визия на Ан Хатауей. Но всичките му бивши гаджета бяха красиви — беше в златните години на младия необвързан мъж с нормална ориентация и епизодичните му приятелки бяха безброй.

Тери обаче беше близо до върха на класацията въпреки жестоката конкуренция. Ричи гледаше усмихнатото ѝ лице от екрана на телефона си. Приличаше повече на Скарлет Йохансон, отколкото на Ан Хатауей, а сексуалната ѝ енергия и излъчването ѝ бяха дори по-силни, тъй като беше по-зряла. Андреа нямаше още и двадесет и пет години, а и имаше (поне той така предполагаше) много да учи. Тери беше на тридесет и две и според опита на Ричи беше постигнала съвършенство почти във всичко. А и във връзката им имаше сладост, съчетана със способността на Тери да се смее на себе си. А и да го кара и той да се смее, което беше още по-рядко.

Ричи беше серийно моногамен. Като цяло харесваше преследването и първите няколко седмици, понякога дори месеци, на сексуална интимност, но след известно време въодушевлението и желанието винаги избледняваха, дори и е Тери Райт. Казваше си, че просто е такъв. Обикновено не му пукаше, макар че сега, като прехвърли още няколко снимки на Тери и стигна до онази, където беше по монокини по време на почивката им на островите Търкс и Кайкос…

Господи. Усети, че получава ерекция.

Може би трябваше отново да се обади на Тери. Раздялата не беше от леките, имаше много сълзи и гняв, но тя нямаше как да отрече, че между двамата имаше химия. А истинската им любов? А обвързването, за което говореха? Ричи се сети отново за деня, в който скъсаха. Беше доста грозна сцена, но въпреки това си мислеше, че е напълно възможно да си я върне. Можеше просто да остави да мине още малко време, нещата с Андреа да отшумят след два месеца, а след това да се обади на Тери. Нямаше съмнение, че отначало тя щеше да се съпротивлява, но той беше уверен, че ще я склони. Това определено си беше добра идея. Нека лечебната магия на времето подейства, а след това ще направи своя ход.

Ричи се отърси от замечтаността си — в крайна сметка имаше работа за вършене, и излезе от директорията със снимките. Остави телефона до леглото с екрана надолу, грабна якето и излезе.

Държеше под наем малък склад на около пет пресечки от дома си. Имаше общо около осемдесет клетки в ниска тухлена сграда на гърба на обществен паркинг (САМО $8 ЗА ЦЯЛ ДЕН!), макар че малко след пет часа следобед в събота се виждаха само три коли. Той пъхна ключа си в ключалката от лявата страна на вратата, отвори и влезе в сградата. Светна лампите по тавана и извървя около една трета от разстоянието до склада си. Както обикновено, нямаше кьорав човек.