Читать «Фатална жена» онлайн - страница 5

— Какво искате от мен? — запита той мъжа до масата.

— Седни — посочи той другия кухненски стол.

— Кои, по дяволите, сте вие?

Мъжът се усмихна тънко.

— А, да, представянето.

Той бръкна в джоба си, извади портфейл, отвори го и показа значката.

— Ние сме една малка шайка федерални шерифи, Тони. Аз се казвам Франк Ладу и пророчески смятам, че двамата с теб ще станем добри приятели задълго. Седни, моля те. Бих ли могъл да ти налея малко вино? Очаквам, че доста скоро ще поискаш да пийнеш нещо, дори ще имаш нужда от това.

— Не знам за какво говориш.

— Тони, моля те. Прояви малко уважение — цъкна през зъби Ладу.

Той се наведе напред, взе бутилката вино и наля малко на дъното на чашата на Ричи.

— Хайде, сръбни си. В крайна сметка бутилката е твоя. Ще се почувстваш по-добре.

Ричи взе чашата и отпи.

— Добре, а сега какво.

— Сега ще ни кажеш какво знаеш за Мартин Тедески.

Ричи се поколеба, огледа кухнята и отново спря очи върху Ладу.

— Той е колекционер на вино и бизнесмен от Хемптънс. Прави доста купони.

— Купони, на които ти осигуряваш охраната.

— Понякога — кимна Ричи. — И какво от това? Половината полицаи си докарват по нещо допълнително.

— Може и така да е, но обикновено не стават приятелчета с работодателите си, нали?

— С Тедески не сме приятелчета.

— Не сте?

— Не сме. Ако цялата работа е за това, значи сте хванали грешния човек.

Ладу поклати глава.

— Разочароваш ме, Тони. Ти си ченге. Знаеш какво е да извършиш арест. Не го правиш, без да си се подготвил и да си струпал една камара доказателства на задника на човека. Нали така? И ето ни нас четиримата тук. Повярвай ми, екипът е много по-голям, пък ти се държиш, сякаш си мислиш, че не разполагаме с всичко нужно, че и още малко отгоре. Разбира се, че разполагаме. Ти си свършен, момче. Пред теб има само два пътя — или започваш да рецитираш за г-н Тедески, или от тази вечер отиваш в затвора до края на земните си дни, а те няма да са кой знае колко.

Ладу си наля вино, отпи и остави чашата на масата.

— Слушай, ти си пробивът, който търсим от поне две години. Знаем, че си сериозно свързан е Тедески. Имаме снимки, имаме записи, видео, каквото си поискаш. Знаем, че работиш за него от пет години и познаваш всеки, който е някакъв в неговата организация. Ще искаме да свидетелстваш срещу тези хора, така че да можем да ги тикнем там, където им е мястото.

— Защо да го правя, даже и да предположим, че това, което си мислите, че знаете, е вярно? — изсмя се Ричи гърлено.

— Защото в противен случай… Мисля, че го казах достатъчно ясно… В противен случай отиваш в затвора завинаги.

— За какво?

Ладу отново поклати глава и се усмихна.

— Ще бъда честен с теб, Тони. Не знаем със сигурност точно колко души си очистил, макар че листът с внасянията на пари на вратата на склада ти сигурно ще ни даде някои насоки за времето.

Ладу кимна.

— Склада ли? О, да, знаем за него. Всъщност в момента съдържанието му се описва като доказателства. Моите колеги се захванаха с това веднага след като замина, преди около двадесет минути.

В опит да спечели време Ричи вдигна чашата и я изпи до дъно.