Читать «Фарът» онлайн - страница 2

— Позна ли я? — обади се някой зад гърба ми. Подскочих от изненада. Въобще не бях чул стъпки. Извърнах се рязко и впих поглед в стареца, облечен в снежнобяла роба, изникнал така внезапно зад мен. Изглеждаше направо древен.

— Най-накрая се появи — продължи той, без да изчака отговора на въпроса, който беше задал. — Вече бях започнал да се отчайвам, да ти кажа честно. От 7000 години чакам някой да дойде и да ме смени, само че във вашия свят явно истинските хора са голяма рядкост…

— Какво искаш да кажеш?!

— Ами… просто че съм те чакал 7000 години. Мисля, че ти го казах вече…

— Чакай малко. Допреди известно време аз и представа си нямах, че ще се озова тук, а ти си ме чакал???

— Е, честно казано, не знаех, че ще дойдеш именно ти… въпреки че подозирах нещо такова. От доста време следях живота ти и имах странното предчувствие, че ще се срещнем на живо.

— Ти знаеш кой съм? Доста странно, като се има предвид, че и аз самият се чудя!

— Не се и съмнявам в това. Ти още приживе се чудеше и се луташе между това, което си, и това, което другите искаха да видят в тебе.

Старецът се приближи до мен и сложи ръка върху челото ми. В главата ми сякаш избухна експлозия. Изведнъж паметта ми започна лека-полека да се избистря — като прилив, който бавно, но сигурно залива едно по едно стъпалата на фара…

— Ти си Саймън Блекмор, някога много добър журналист, печелил на три пъти наградата „Пулицър“… докато не срещна жената, която е на тази рисунка — звучеше сякаш вътре в главата ми и същевременно от хиляди километри разстояние гласът на стареца. И странното бе, че думите му изпреварваха със стотни от секундата образите, които изникваха в главата ми. — Преди три дена тя реши да изпробва чувствата ти и ти заяви, че не иска да се виждате вече. Ти, като последния глупак, се прибра у вас и си наряза вените. Докторите се мъчиха да те спасят цели 80 часа, но не успяха. А Гери през цялото време седеше до главата ти…

— Спри, моля те!!! — чух гласа си, глух и отдалечен.

— И ето те сега тук — продължаваше безмилостно старецът. — Стара традиция е хора, обичали силно и завършили живота си със самоубийство заради любовта си, да стават пазачи на този фар. Още щом видях как картината на тази стена се промени и образът на моята голяма любов, заради която някога и аз постъпих като теб, се смени с този на Гери, разбрах, че ти ще бъдещ моят заместник. Това също е вековна традиция…

— Какъв, за Бога, е този фар???

— Не мога да ти кажа. Просто той е бил тук много преди този Господ, за който сега говориш, и ще бъде тук много след като изчезне и последният човек на тази земя. Някой трябва постоянно да поддържа светлината, за да не се заблудят… онези, които плават в океана… но не мога да ти кажа нищо повече, човече!

Гласът на възрастния мъж започна да избледнява. Обърнах се точно навреме, за да видя как образът му става размит и неясен. Протегнах уплашено ръка към него. Тя мина през гърдите му като през лъч светлина.

— Успех, Саймън!!! — чух за последно, преди старецът да изчезне напълно. И… сякаш въобще не го беше имало…