Читать «Унгарската научна фантастика» онлайн - страница 6

Петер Куцка

Към следващата група, но отново само по възраст, с по един-два издадени романа или новели, спадат „новите“: Пети Сабо Сентмихайи, Калман Папай, Ищван Касаш, Бейла Болаж и други, чиито имена също бихме могли да изброим, но с това няма да кажем много на читателя. Тези младежи пишат по-кратко, по-сбито, отдават предпочитания на кратките литературни форми, донякъде презират „традиционните“ теми на научната фантастика, търсят нови пътища, нови теми, изпълвайки понякога с малко уплаха, но най-често с надежда сърцата на редакторите. Мнозина от тях дойдоха от факултетите по естествени науки, знаят много повече и много повече предполагат за даровете и опасностите на науката от писателите с „хуманитарно“ образование, може би и затова са по-внимателни и подозрителни, не примират от мисълта за „всемогъществото“ на човека, не считат й техниката за всеможеща и вселекуваща „панацея магна“.

А по следите им са вече двадесет — двадесет и пет годишните с поетичните си или шеговити идеи и мисли, с ирония и самоирония, често осмиващи и самата фантастика — значи, с обновяващи намерения. Не се залавят охотно с писане на романи, не егоистично — зад шегите си, — а наивно и чисто искат да променят света с творбите си от две-три страници.

Хвърлихме поглед, наистина съвсем схематичен, върху главните направления на унгарската научнофантастична литература, говорихме за нейната история, за развитието й, за главните й теми, споменахме най-големите й личности, очертахме сегашното й положение и с това може би маркирахме нейните възможности и перспективи.

За завършек нека кажем няколко думи за най-характерните черти на унгарската „сайънс фикшън“, или както ние обичаме да съкращаваме „ски-фи“. Отстрани погледнато, наистина е по-лесно да се отсъди, по-лесно могат да се открият характерни особености, жестове, но нека все пак се опитаме да се справим със задачата, с която сме се натоварили.

По-голямата част от нашите традиции е рационална, философска, често изследва тъй наречените „крайни“ въпроси на живота, на човечеството. Днешната научна фантастика е съхранила много от тези традиции и все пак днешните ни романи и новели са в по-малка степен обезпокоени и обезпокояващи. В тях е повече хуморът — било под формата на обикновена шега, било като ирония или сатира. Унгарската научнофантастична литература не е омаяна от чудесата на науката и техниката, те най-много да послужат за основа на приключенския или обикновения сюжет. Няма в това нищо чудно — Унгария е малка страна, не може да се похвали с много учени, носители на Нобелови награди, не може да се похвали с открития, повлияли върху съдбата на човечеството, независимо от това, че „откъснали се от страната си патриоти“ са участвували и в създаването на атомната и водородната бомба, при раждането на кибернетиката или при подготвянето на революцията в биологията. В центъра на нашата научнофантастична литература стои не техниката, а човекът. Творбите и изказванията на нашите писатели подкрепят това твърдение.