Читать «Унгарската научна фантастика» онлайн - страница 5

По този начин бяха създадени онези предпоставки, при които унгарската научнофантастична литература започна да се развива равномерно и с бързи темпове, и в другите социалистически страни. Към пишещите от по-рано писатели се присъединиха нови, един след друг се появяваха младите, интересно е, че предимно от областта на естествените науки. Можем да кажем, че понастоящем рамо до рамо живеят и работят три генерации, подпомагайки се една друга и тласкайки напред унгарската научна фантастика. Нека хвърлим бегъл поглед върху по-значителните фигури, по-значителните творци от трите поколения.

Между тях е Йеньо Сентивани с книгата си за древността „Човекът с каменната брадва“. Тя се счита за класическо произведение, всяко нейно ново издание се чете с интерес от представителите на всички поколения и е достоен партньор на произведенията на подобна тематика на Голдинг, Уелс, Джек Лондон, Роснен.

Мария Сепеш спечели читателите с три особени фантастични романа с голям психологичен заряд. Най-добрият от трите може би е „Огледална врата в морето“, който напълно обновява познатата тема за „среща на световете“, прожектирайки пред нас живота и странните конфликти на жителите на бъдещите подводни градове.

След тях следва многобройна група писатели, които спадат към едно поколение. От тази група ще споменем само по-известните — Гюла Фекете, Ервин Дяртян, Гюла Фернади, Лайош Мещерхази, Петер Жолдош, Золтан Чернаи, Миклош Ронасеги, Ласло Немеш, Клара Фехейр, Дежьо Кемейн, но само по възраст, защото от гледна точка на съдържание, стил, форма, те са несравнимо различни. Гюла Фекете е социален критик, винаги готов за дискусия, истински утопист; Гюла Хернади е творец, който експериментира с модерните форми и парадоксалните идеи; Лайош Мещерхази реагира на всеобщите проблеми на човечеството поне толкова осезателно, колкото и на националните; Золтан Чернаи написа в спокойно темпо и в класическия разказвачески стил своя роман-трилогия, който ни насочва към интересни тайни; Ервин Дяртян използува роботите, за да осмее диктаторите или спекулиращите с чувствата капиталисти; Петер Жолдош пише добре композирани романи с тайнствена атмосфера за приключенията на космонавтите от бъдещето, за историята на далечни планети или за волята, която надживява човека; Дежьо Кемейн е майстор на научнофантастични детективски истории; Клара Фехейр разказва кога на юношите, кога на възрастните поучителни примери за „острова на земетресенията“ или за необикновеното общество на „Оксигения“; книгите на Миклош Ронасеги се въртят около тайнствени открития, неговите учени създават в лабораториите си изумителни съединения или злонамерени бръмбари; въображението на Ласло Немеш е пленено от хибернацията… — но да спрем, нека не продължаваме с изброяването, защото никога няма да стигнем до края.