Читать «Ударът на Скорпиона» онлайн - страница 15

* * *

Вторият пилот Джеф Райс бавно осъзна, че е жив — въпреки фантастичната комбинация от оранжеви пламъци и мигащи червени светлини, която изпълваше кабината. И той, като Уестърман, изпита усещането за неизбежност на това, което му се случваше. Откопча предпазния колан и потърси ръчката за изместване на креслото. Не усещаше болка, но в гърдите му се появи някакво странно напрежение.

Осъзна, че креслото не е на мястото си върху стоманените релси, едва когато си даде сметка, че ръчка няма… Намираше се някъде в средата на централната конзола, разкривена до неузнаваемост.

Обърна се към Джим Колинуд, който гледаше пред себе си с широко отворени очи, а слушалките ги нямаше на главата му. Изви се към креслото на втория ред, което допреди малко беше заето от бордния инженер Роби Джеймисън, но видя само изкривени железа, мрак и неясна мигаща светлина, долитаща от огромна дупка в пода на кабината — точно там, където трябваше да бъдат задните кресла. Продължаваше оглушителното стържене, появило се веднага след адския удар в пистата.

Джим размаха ръка и направи опит да каже нещо. Самолетът беше наклонен на една страна, но Джеф успя да пропълзи към него. Едва сега забеляза, че главата на командира е някак странно изкривена и опира в напуканото странично стъкло на кабината.

Внезапен взрив на топлина и оранжеви пламъци го накара да действа по-бързо. Опасността да изгорят живи беше съвсем реална. Джим очевидно не беше в състояние да се движи, а Роби, вторият борден инженер и придружителката на товара просто бяха изчезнали. На него се падаше отговорността да извади командира жив.

Хвана колана му с две ръце и започна да дърпа. В крайна сметка успя да го разхлаби достатъчно, за да издърпа тялото от дясната страна на пилотското кресло и да го завлече до масичката на навигатора отзад. От устата на Джим излетя тихо стенание, главата му остана все така извита на една страна. Но това в момента нямаше значение, тъй като самолетът гореше.

Изведнъж се появиха още ръце, в ушите му прозвучаха непознати думи, вероятно арабски. Странно защо всичко това идваше някъде отдолу, откъм пода на кабината. Чу се някъде отстрани как крещи, че нищо му няма и всеки момент ще извади командира, но това явно не направи впечатление на непознатите, които издърпаха тялото на Джим от ръцете му, а някакъв глас на английски му заповяда да легне на носилката. Нямаше нужда от никаква носилка, трябваше да помогне и на останалите. Обърна се, за да тръгне обратно към самолета, но краката му изведнъж се подгънаха, а главата му се превърна в куха, болезнено ехтяща черупка…

* * *

Уил Уестърман пристигна при разбития самолет едновременно с първата пожарна кола. Мъжете в брезентови костюми започнаха да обливат с пяна горящото крило, опитвайки се да ограничат пожара, а той хукна към носа, под който зееше грозна пукнатина, стигаща чак до средата на огромното туловище. Вътрешността на пилотската кабина изглеждаше почти непокътната, но това се отнасяше само за контролните уреди и пилотските места. Двете кресла отзад просто ги нямаше. Очите му уловиха някакво движение, миг по-късно вече беше сигурен, че това е Джеф Райс, който влачеше неподвижното тяло на командира си. С два скока Уил се озова под процепа и помогна на двамата пожарникари, които вече бяха там, да измъкнат ранения. Трябваше да се действа бързо, тъй като горивото в резервоарите можеше да избухне всеки миг, а и жегата ставаше все по-нетърпима.