Читать «Ударът на Скорпиона» онлайн - страница 14

Самолетът се плъзгаше по осовата линия, стремително наближавайки наблюдателния пункт на Уил. Откъснатият мотор продължаваше да се търкаля с оглушителен грохот, а посоката му на движение беше точно към паркирания край пистата джип.

Уил с трепереща ръка потърси стартерния ключ, но не успя да го завърти. Разпадащата се грамада на реактивния турбодвигател ТФ-33 светкавично изпълваше рамката на челното стъкло. Времето се сви до съставните си части, очите му регистрираха как огромната маса метал се насочва към крехкото и леко на вид превозно средство японска направа, което със сигурност щеше да бъде размазано. Перспективата да бъде сплескан от тази страховита маса не беше свързана със страх, тя беше самата реалност.

Ръката му престана да търси ключа, очите му примирено проследиха последния миг, в който двигателят се копна в пясъка пред джипа, сякаш за да събере сили за решителния скок. После хоризонтът се опразни.

Над главата му се разнесе характерният звук от прелитането на нещо голямо и тежко. По волята на някаква извънземна сила, раздърпаното механично чудовище прескочи джипа без да докосне вцепенения му обитател, обсипа го с дребна железария от неизвестен произход, после с грохот се затъркаля в пясъка на пустинята.

Задъхан от притока на адреналин, Уил не можеше да направи нищо друго, освен да приеме факта, че е жив. Нямаше време да анализира на какво се дължи този факт. Но това беше истината…

Ръката му най-сетне напипа връзката с ключовете. Моторът заработи, автоматичните скорости заеха позиция „ход“, педалът на газта потъна до дупка. Джипът полетя напред, следвайки плъзгащото се странично туловище на поломения С-141, което продължаваше да се разпада. Лявото крило се пречупи, върхът му започна да се търкаля по бетона. Продъненият фюзелаж се изви на 45 градуса спрямо пистата, а триенето на алуминиевия скелет по настилката предизвикваше истински водопад от искри. Две-четиридесет бе кацнал с 210 километра в час, но в момента скоростта му не надвишаваше шейсет възела. Разбитото туловище бързо спираше, но искрите доведоха до неизбежното — от пречупеното ляво крило лумнаха първите алени пламъци…

Шумът! Никога не бе допускал, че една самолетна катастрофа може да бъде толкова оглушително шумна, да съдържа такова разнообразие от звуци. Когато най-сетне настъпи тишина, тя беше толкова плътна, че чак ушите му писнаха. После дойде ред на огъня, чиито жълтеникави езици жадно поглъщаха облаците дим и прах. Останките на самолета се намираха на около километър и половина и Уил настъпи газта до дупка, като едновременно с това издаваше кратки лаещи заповеди в портативната радиостанция, взета от ЦУП. В противоположния край на пистата се появиха мигащите светлини на първите противопожарни коли.

— Ще трябват линейки! — изкрещя в микрофона той. — На борда има петима членове на екипажа. Петима, ясно ли е?