Читать «Ударна вълна» онлайн - страница 347

— Ти си толкова добър приятел — искрено каза Пит. — Никога няма да мога да ти се отблагодаря.

— Напротив, аз ти дължа много — отвърна развълнуван Джордино.

— Безкрайно съжалявам, че не можах да присъствам на погребението на Мейв в Мелбърн.

— Ние с адмирала бяхме заедно с децата й и баща им. И както ти поиска, спуснаха я в земята под звуците на „Лунна река“.

— Кой чете надгробното слово?

— Адмиралът произнесе словото, което ти написа — отвърна с тъга в гласа Джордино. — Нямаше нито един чифт сухи очи.

— Какво стана с нещата на Родни Йорк?

— Изпратихме дневника и писмата му в Англия по куриер — уведоми го Джордино. — Вдовицата на Йорк все още живее в едно градче край залива Фалмът. Много мила женица, наближаваща осемдесетте. Разговарях с нея по телефона, след като бе получила вещите. Не мога да ти опиша колко се зарадва, като научи как е починал Йорк. Тя и семейството й възнамерявали да пренесат тленните му останки у дома.

— Радвам се, че най-накрая жената научи какво точно се е случило — рече Пит.

— Тя ме помоли да ти благодаря за загрижеността ти.

Погледът на Пит щеше да се замъгли напълно, ако в този момент Пърлмутър не му беше подал чаша вино.

— Ще ти хареса, момчето ми. Превъзходно шардоне от винарната „Плъм Крийк“ в Колорадо.

Изненадата премина, празненството продължи и след полунощ. Приятели идваха и си отиваха, а Пит полагаше огромни усилия да не заспи. Накрая родителите му настояха да иде да си почине. Гостите започнаха да се разотиват, пожелаваха му бързо възстановяване и се изнизваха през вратата към колите си.

— Не идвай на работа, докато не се почувстваш напълно оздравял — посъветва го Сандекър. — Дотогава НЮМА ще се оправи и без теб.

— Има една работа, която ми се ще да свърша след около месец — рече Пит и в очите му проблеснаха старите лукави пламъчета на вечния авантюрист.

— Каква е тази работа?

Пит се захили.

— Искам да бъда на остров Гладиатор, когато отливите ще са прочистили лагуната.

— И какво очакваш да намериш там?

— Името му е Базил.

— Кой, по дяволите, е този Базил? — погледна го изумен Сандекър.

— Едно морско чудовище. Мисля, че след като лагуната се изчисти от пепелта и всички останки, то ще се върне в мястото си, където се разпложда.

Сандекър постави ръка на рамото на Пит и му хвърли поглед, с който обикновено се поглежда дете, когато твърди, че е срещнало зъл дух.

— Я първо си направи една дълга почивка, пък после ще говорим.

Адмиралът се обърна и поклащайки глава, се отдалечи, като измърмори нещо от рода, че такива неща като морски чудовища няма. Размина се с Лорън Смит, която се приближи до Пит и го хвана за ръката.

— Искаш ли да остана? — попита го тя тихо.

Пит я целуна по челото.

— Благодаря ти, но предпочитам да остана известно време сам.

Сандекър предложи на Лорън да я закара до дома й и тя с удоволствие прие, тъй като беше дошла за посрещането на Пит с такси. Двамата седяха смълчани, докато колата прехвърли моста и навлезе в града.