Читать «Ударна вълна» онлайн - страница 344

Джордино и Сандекър не си тръгнаха, докато медицинският персонал не ги увери, че Пит върви към подобрение — факт, който бе потвърден и от молбите му, или по-скоро от настояванията му да получи нещо за пиене, но съвсем не от рода на плодов сок или мляко. Никой обаче не удовлетвори тези негови настоявания.

След това адмиралът и Джордино придружиха децата на Мейв до Мелбърн, за да ги предадат на баща им. Той бе пристигнал там със самолет от затънтения район, където се намираше овцевъдната ферма на семейството му, за да присъства на погребението на Мейв. Едрият мъж, австралиец до мозъка на костите си, с университетска диплома по животновъдство, обеща на Сандекър и Джордино да отгледа децата в добра среда. Макар да имаше доверие в деловите способности на „Страусър & синове“ в управлението на „Дорсет Консолидейтид Майнинг“, той разумно ангажира юридически пълномощници, които да пазят интересите на близнаците. Доволни, че децата са в добри ръце и че Пит скоро ще бъде в състояние да се прибере у дома, адмиралът и Джордино се върнаха със самолет за Вашингтон. Там Сандекър бе посрещнат с бурен възторг и с поредица от церемониални банкети в негова чест за заслугата му, че бе водил едностранна битка за спасяването на Хонолулу от трагично бедствие.

Ако на президента или на Уилбър Хътън им бяха минавали мисли да го отстранят от НЮМА, то те бързо се изпариха. Из столичния град се разнесе мълвата, че адмиралът ще продължи да бъде на кормилото на любимата си Национална агенция за морски проучвания дълго след като настоящата администрация ще е напуснала Белия дом.

Докторът влезе в стаята и завари Пит да стои до прозореца, загледан с копнеж в река Дъруент, минаваща през сърцето на Хобарт.

— Би трябвало да си в леглото — отбеляза докторът с австралийския си носов говор, произнасяйки „леглото“ като „лиглото“.

Пит му хвърли твърд поглед.

— Лежа на един матрак, на който и животно като трипръстия ленивец не би спало и пет дни. Изкарах си престоя тук. Време е да си тръгвам.

Докторът леко се усмихна.

— Знаеш, че нямаш дрехи. Парцалите, с които те докараха тук, са изхвърлени на боклука.

— В такъв случай ще си тръгна с тази смешна болнична нощница и с халата си. Впрочем, който е измислил тия дрехи, заслужава да му бъдат натъпкани в задника дотам, че връзките им да се подадат от ушите му.

— Явно, че да споря с теб, ще бъде загуба на времето, определено за другите ми пациенти. — Докторът сви рамене. — Цяло чудо е, че тялото ти все още функционира. Рядко съм виждал човек с толкова много рани. Щом като трябва, върви си. Ще кажа на сестрата да ти намери някакви прилични дрехи, за да не те арестуват, че се представяш за американски турист.

Този път нямаше реактивен самолет на НЮМА. Пит пътува с редовен полет на „Юнайтед Еърлайнс“. Когато накуцвайки, влезе в пътническата кабина, все още със сковани движения и пронизваща болка отстрани на гръдния кош, бордовите домакини — всичките жени и само един мъж — го гледаха с неприкрито любопитство как търси номера на мястото си.