Читать «Ударна вълна» онлайн - страница 20

Изведнъж змеят започна да гризе хрилете на акулата. След още две минути внушителната битка постепенно стихна, мъчителната отбрана на акулата спря и двете чудовища бавно изчезнаха от поглед под водата в най-дълбоката част на лагуната. Ловецът бе станал храна на друг ловец.

След епичната борба Скагс побърза да издърпа каторжниците от водата и да ги качи върху малкото парче от сала, което все още не се бе разпаднало. Зашеметени от сцената, на която бяха станали свидетели, жалкият брой оцелели най-накрая стигнаха белия пясъчен плаж и изнемощели стъпиха на брега, пренасяйки се най-сетне от кошмарния си свят в райска градина, все още неизвестна за европейските мореплаватели.

Скоро те откриха поток от чиста вода, извиращ от вулканичната планина, която се издигаше в южния край на острова. Пет различни вида тропически плодове растяха в гористата местност, а лагуната гъмжеше от риба. Смъртната опасност свърши; само осем от първоначалния брой от 231 души, които се качиха на сала от „Гладиатор“ доживяха, за да разказват за ужасите, преживени в продължение на петнайсет дни, докато бяха носени по течението в непоносимия зноен въздух на морето.

Шест месеца след трагичното изчезване на „Гладиатор“, споменът за него се съживи за кратко. Един рибар, който слязъл на брега, за да запуши пробойна в малката си лодка, се натъкнал на една ръка, сграбчила сабя, която стърчала от пясъка. Той почнал да рови надълбоко и с изненада открил, че това е фигура на древен воин в естествена големина. Рибарят занесъл дървената скулптура на петдесет мили на север в Окланд, Нова Зеландия, където била разпозната като изображението на човешката фигура, която стояла на носа на изчезналия клипер „Гладиатор“.

След като била почистена и излъскана, фигурата на воина била поставена в малък морски музей, където честите посетители я разглеждали и размишлявали над загадъчното изчезване на „Гладиатор“.

През юли 1858 година загадката с клипера „Гладиатор“ бе най-накрая разгадана и описана в материал, излязъл в „Сидни Морнинг Хералд“:

ЗАВРЪЩАНЕ ОТ СМЪРТТА

Водите край Австралия са били свидетели на много странни гледки, но нито една не е била толкова странна, колкото ненадейната поява на капитан Чарлс Бъли Скагс, за когото бе съобщено, че е изчезнал и вероятно загинал, когато клиперът му „Гладиатор“, собственост на „Карлайл Дънхил“ от Инвърнес, изчезна безследно в Тасманово море по време на опустошителния тайфун през януари 1856 година, само на 300 мили югоизточно от Сидни.

Капитан Скагс удиви всички с пристигането си в пристанището на Сидни с малък плавателен съд, който той и единственият му оцелял моряк построили по време на пребиваването си на неотбелязан на картата остров.

Фигурата от носа на кораб, изхвърлена на западното крайбрежие на Нова Зеландия преди година и половина, потвърди потъването на „Гладиатор“. До смайващото завръщане на капитан Скагс не се бе чула дума за това как е потънал корабът му, нито за съдбата на 192-мата каторжници, превозвани за каторжническата колония, за 11-те войници и 28-членния му екипаж.

Според капитан Скагс само той и още двама души били изхвърлени на необитаем остров и минали през изключително тежки изпитания в продължение на две години, докато построят плавателен съд с инструменти и материали, спасени от останките на друг злощастен кораб, който междувременно се разбил в скалите и целият му екипаж загинал. Те построили корпуса на техния плавателен съд от дървета, отсечени от гората, която растяла на острова.

Капитан Скагс и неговият моряк Томас Кокран, корабният дърводелец, изглеждаха в изключително добра форма след всичките им перипетии и чакаха с нетърпение да се качат на първия кораб, готов да потегли за Англия. Те изразиха дълбоката си скръб за трагично загиналите пътници на „Гладиатор“ и някогашните им другари по море, намерили смъртта си при потъването на кораба по време на тайфуна. Не е за вярване, но Скагс и Кокран успели да се вкопчат за парче плаващ отломък от кораба и в продължение на няколко дни се задържали на повърхността, докато теченията не ги отнесли до безлюдния остров и ги изхвърлили на брега по-скоро мъртви, отколкото живи.

На малкото парче земя, на което двамата мъже прекарали повече от две години, не можело да се определи точното му местоположение, тъй като Скагс загубил всичките си навигационни уреди при потъването на кораба. Доколкото можел да изчисли, необозначеният на картата остров се намира приблизително на 350 мили на изток и югоизток от Сидни — район, за който капитаните на другите кораби твърдят, че там няма земя.

Лейтенант Сайлас Шепард, чиито родители живеят в Хорнсби, и неговият отряд от десет войника от пехотния полк на Нови Южен Уелс, които надзиравали затворниците, също са в списъка на изчезналите.