Читать «Увеселителен влак» онлайн - страница 6

Уплаши се Цанко и се залута да я дири из околните улици, на посока.

Случаят го среща с познатият нам стражарин, с падналите въз устата мустаци. Той и нему зададе въпроса си, зададен досега на петнайсетина пазители на тишината — той знаеше влашки.

— Съгледахте ли жена ми, една чужденка, да ходи тъдява?

Вместо ужасното и кратко: „Нам възут“ (не видях) или нямо повдигане на рамена, тоя път Цанко чу питането:

— Чужденка? Каква беше?

Цанковите очи светнаха.

— Една малка жена, със сини очи, с чипичък нос и с една брадавичка наляво на брадата.

— Видях я — каза стражарят.

— Видяхте я? — Накъде отиде?

— Вие сте неин мъж?

— Да.

— Турчин?

— Не!

— Тя приказва с мен, но тя търсеше турчин.

— Защо е търсила турчин?

— А, господине мой, не зная това. Друга ще е вашата жена, щом не сте турчин. Малко ли госпожи имат сини очи и брадавички?

Стражарят разсъждаваше нещо на умът си.

— На какъв език приказваше?

— На никакъв. Само едно казваше: „Turcul!“

— Жена ми е! Аз съм Туркулов! — извика в полуда от радост Цанко и поиска да прегърне стражаря.

След две минути един файтон като стрела фучеше към турското посолство.

Оттам файтонът като стрела фучеше към българското дипломатическо агентство.

Оттам файтонът като стрела фърчеше към полицейското комисарство.

Полицията и тя тури на нога всичките си средства.

Стражарят, който погрешно прати Магдалина към персийското консулато, даде показанията си на комисаря. Един файтон с него и Цанка изтрещя в персийското консулато, късно.

Но стражарът пред зданието обади, че видял подобна жена, но тя влязла в градината.

Хай в градината!

Имало такава жена с чипичък нос и с брадавичка, но тя вечеряла с домно Липяну и излезли алабраце.

— Домну Липяну? — извика комисарят.

— Кой е този Липяну? — попита запъхтян Цанко.

— Един от най-опасните донжуани на столицата. Ето странен случай!

— Какви са тия донжуани? — питаше Цанко безпокойно, отчаяно слаб в областта на литературата. — Разбойници някакви?

Комисарят се усмихна:

— Тоест… своего рода разбойник… Животът не взима, но…

Цанко настръхна.

— Господин комисар! Искам си жената честна и непокътната, както я доведох у вас! — викаше Туркулов и въображението му работеше немилостиво и неговото сърце изпитваше мъките на пъкъл…

— А, господине, в нашите сили е да ви я повърнем здрава и читава — този злодей Липяну никога не убива жените — останалото зависи от въззренията на мадам Туркулова… Вие най-добре познавате… темперамента на съпругата си и в един град, пълен с опасни примки и съблазни, като нашия, благоразумните мъже внимават да не изгубват жените си…

Комисарят прати стражар да найде домну Липяну, пожела всяко благополучие на Туркулова и отиде по друга работа.

VII

Туркулов се скита цели часове из осветлените улици и разглежда всяка жена с кавалер. Веднаж даже извика по име Магдалина, като я видя гърбом под ръка с един господин, и понеже изглеждаше, че тя си прави оглушки и не се извърна, той енергически я стисна за лакътя, ужасен в същия миг, като видя друга жена. Господинът, възмутен от тая дързост, поиска да повика полицията, но Цанко изчезна в мрачината.