Читать «Убийството на мистериозната жена» онлайн - страница 4

Heлe Нойхаус

— Идвам след половин час — каза той на новата си колежка. — Къде да ви намеря?

— Какво става? — попита Козима с любопитство, когато разговорът приключи. — Случило ли се е нещо?

— Очевидно. — Боденщайн отвори вратата на колата. — Главният прокурор Харденбах се е застрелял. За съжаление, прощалната ни закуска отпада.

По пътя за Хофхайм Боденщайн мълчеше. Вече беше ходил безброй пъти до местопрестъплението, беше виждал трупове в най-разкривени форми и във всякакви стадии на разлагане, но всеки път го обхващаше това особено чувство. За сетен път се запита дали някой ден ще бъде достатъчно разстроен или отчаян, за да не се чувства по този начин, когато го повикат на мястото, където е намерен труп.

Пиа Кирххоф тъкмо разговаряше с началника на следствието, когато видя шефа си да се спуска по пътеката сред лозите с каменна физиономия, както винаги подходящо облечен от глава до пети. Карирана риза, вратовръзка, светъл ленен костюм. Тя трепетно очакваше да види какво е да работи по даден случай заедно с него. Досега си бяха разменили едва десетина изречения.

— Добро утро — поздрави Пиа. — Съжалявам, че ви развалих неделята, но мислех, че ще е по-добре вие да поемете ръководството на следствието.

— Добро утро — отвърна Боденщайн. — Вече всичко е наред. Това наистина ли е Харденбах?

Пиа беше висока почти метър и седемдесет и осем, но гледаше шефа си отдолу нагоре.

— Да — каза тя, — без съмнение. От лицето му не е останало много, но е носил портфейла си.

Боденщайн мина нататък да види ужасно обезобразения от купчина желязо труп на главния прокурор, когото тъкмо бяха покрили с една кърпа. Тук бяха дошли служители от Следствената служба да изследват сантиметър по сантиметър мястото на престъплението и да направят снимки.

— Вие ли сте госпожа Кирххоф? — чу Пиа един глас зад себе си и се обърна. Пред нея стоеше някаква висока и слаба червенокоса жена и я гледаше с любопитство. Пиа кимна. — Козима фон Боденщайн — усмихна се жената и й подаде ръка. Пиа смаяно я пое.

— Радвам се да се запознаем — каза тя, питайки се какво прави госпожа Фон Боденщайн по това време на мястото с трупа.

— И аз — отвърна Козима фон Боденщайн. — За съжаление, трябва да тръгвам. Вие се обадихте точно докато пътувахме към летището. Ще ми позволите ли да погледна набързо трупа?

Пиа с мъка се удържа да не погледне със зейнала уста жената като някоя откачена дванайсетгодишна. Явно съпругата на шефа далеч не беше толкова фин и изискан човек, какъвто я описваха. Козима фон Боденщайн забеляза учудването й и весело се усмихна.

— Вече съм виждала доста трупове — обясни тя. — Преди време, когато още работех в телевизията, си изкарвах хляба с това. Кървави части от тялото, разпръснати по магистралата и в дупките по улиците. Веднъж дори намерих главата на един мъртвец, катастрофирал с мотор горе на Фелдберг.

Пиа остана безмълвна.

— Всъщност така се запознах със съпруга си — довери й Козима фон Боденщайн, — току под краката на един самоубиец, който се беше обесил в офиса си. Бях там със снимачния си екип, а мъжът ми току-що прохождаше в полицията. Беше първият му труп и той повърна. Дадох му един клинекс.