Читать «Убийството на мистериозната жена» онлайн
Heлe Нойхаус
Неле Нойхаус
Убийството на мистериозната жена
На моите родители
Бернвард и Карола Льовенберг
Благодаря.
За всичко.
Благодарности
Това е роман. Всички лица и истории са измислени от мен. Благодарна съм на сестрите си Клаудия Коен и Камила Алтфатер, както и на Марлин Ридъл за ценните съвети и голямата подкрепа за създаването на тази книга. Благодаря на доктор Екехарт Шмит за информацията относно употребата на натриев пентобарбитал във ветеринарната медицина.
Благодарности и на Лотар Щрю, който имаше тежката задача да приведе тази книга в настоящия й вид. Мисля, че двамата свършихме доста добра работа.
Накрая искам да благодаря на мъжа си Харалд за неговото търпение. Сигурна съм, че се гордее с мен.
Неделя, 28 август 2005 г.
Пиа Кирххоф се облегна на оградата на пасището. Облакътена на най-горната греда, тя доволно заоглежда двата коня, които сновяха с пълни муцуни из овлажнената от росата морава и търсеха местата, където тревата им изглеждаше най-крехка.
Изгряващото слънце караше капките роса да блестят и правеше козината на конете по-лъскава. Пиа гледаше с усмивка как двата коня пристъпваха един до друг със сведени глави над голямото, обрасло с високи дървета, пасище и въздишаше доволно. От дистанцията на времето раздялата с Хенинг все повече й се струваше добро решение. След шестнайсет години, прекарани в града, в модерното и луксозно старинно жилище, в което играеше ролята на съпругата на доктор Хенинг Кирххоф, сега, на трийсет и осем години, тя беше изцяло самата себе си. По щастливо стечение на обстоятелствата магистрала А-66 в посока Вестбаден я отведе право в един малък двор, където можеше да се настани с двата си коня. Сега вместо беемве кабрио караше автомобил с висока проходимост. Свободното си време прекарваше в разтребване на дворчето, почистване на конюшните, подреждане на балите слама и сено и ремонтиране на къщата. Преди един месец се беше върнала и към старата си работа като криминален полицай. По също толкова щастливо стечение на обстоятелствата, като покупката на Биркенхоф в Унтерлидербах, беше получила откритото едва преди две години място в К-ІІ на хофхаймската дирекция на полицията. Този уикенд трябваше да е на смяна колегата й Франк Бенке, но когато я попита дали иска тя да поеме дежурството, Пиа отговори с „да“. В седем и петнайсет й съобщиха, че преди половин час един гроздоберач от Хофхайм е намерил в лозето си трупа на някакъв мъж. Пиа остави чистенето на обора за по-късно, смени старите си джинси с чисти и се спусна по чакълестата пътека на Биркенхоф. Хвърли последен поглед към конете, които си имаха и трева, и вода, и достатъчно сянка, и се съсредоточи върху първия си случай на новата работа.
Щеше да е прецедент Козима да не забрави преди полета нещо жизненоважно в офиса. Ето защо Оливър фон Боденщайн не се учуди особено, когато в седем и половина сутринта жена му се сети за съпътстващите документи на камерата, които се намирали в трезора на някое от помещенията в нейната фирма. Приготвената прощална закуска беше пропусната, а сбогуването с дъщеря им и кучето стана на прага.
