Читать «Убийство в Оксфорд» онлайн - страница 5

Тя влезе в къщата и пусна чешмата в кухнята, за да види дали има вода, след това ползва и тоалетната. Отвътре на вратата някой студент беше написал: ПРЪДНЯТА Е ЗОВ ЗА СВОБОДА НА ПОТИСНАТОТО ЛАЙНО.

Тери разгледа надписа и реши да не го трие. Разбира се, никой не знаеше, че потиснатото лайно е бившият ѝ съпруг Дейвид. Тя отвори описанието на къщата, което ѝ оставиха двамата посредници, и се зачете:

Номер 57, който се намира на „Уест стрийт“, Осни, е къща на около сто години. Тя е с пет стаи, ползвани някога от студенти: едната от тях е разположена на приземния етаж и лесно може да стане трапезария или всекидневна. Къщата се нуждае от ремонт, въпреки че, общо взето, е запазена. Зад нея има градина от петстотен квадратни метра, главно тревна площ, малко занемарена през последните години.

Осни е разположен в най-южната част на Оксфорд. От една страна, той е уединено малко градче, а от друга, е близо до центъра на града. Познат на местните жители като остров Осни, той граничи и с Оксфордския канал, и с притоците на река Темза.

В градчето има две обществени сгради — търговският център с изглед към реката и процъфтяващата асоциация на местните жители. Многобройните студентски общежития преобладават, но все пак са по-малко от тези в останалите подобни градчета.

Имотите в този район рядко се продават, затова се препоръчва бърз оглед.

При възникването на въпроси можете да се свържете или с мен, или с някой от колегите ми за организирането на оглед.

С уважение

Следващият ред не се четеше.

Следваше името на посредническата фирма — Улуей, Уеб&Ко.

Щом свърши, скъса описанието, за да се избърше, и пусна водата. „Маркирах си територията — мислеше тя, докато си вдигаше дънките. — Сега ще трябва да я купя“. Върна се пак по коридора, като оглеждаше стените, надраскани от велосипедите на студентите, и накрая затръшна вратата след себе си.

Докато Тери се връщаше с влака в Лондон, членовете на Университетската общност бяха на вечерна молитва в малката катедрала „Университетска църква на Христос“.

Момчетата от хора трябваше да се откажат от ваканцията си и сега негодуваха, като си намигаха един на друг, но това не се отрази на песнопението им. То беше съвършено, както винаги: трептящите ноти устремно политаха и се рееха из каменното пространство над главите на богомолците, като лястовици.

Към тази част от Великденската служба имаше специална церемония. Каквито и молитви да се пееха, накрая неизменно се завършваше с аранжирания от Алегри псалм 50, псалма на разкаянието. Чистият и невинен детски глас на сопраното караше думите на скръб и разкаяние да звучат още по-трогателно:

Ето, в беззаконие съм заченат,и в грях ме роди майка ми.

Докато момчето пееше, свещите в църквата угасваха една след друга и останаха само тези на олтара. После и те започнаха да гаснат и в тъмнината пак се чуха думите на псалма: