Читать «Убийствена красота» онлайн - страница 8

Фридрих Незнански

— Ще го пратим при Медведев, на превъзпитание…

Веселбата набираше скорост.

— Та така, душице моя Верочка, това ще бъде много странен филм. Сънища, сънища и сънища. Преминаване от един в друг, фантазии, които ни пробутва подсъзнанието и които се превъплъщават в тези сънища като ярки, цветни картини, безумни преживявания. Нали ви се е случвало да изпитвате насън животински страх от преследването на ужасяващи злодеи, които създават капризната тъкан на сънищата от познати в живота лица: домоуправителя, зъболекаря и други. Случвало ли ви се е?

Бояринов спря под лампата, разпръскваща тъмнината с меко матово сияние, и погледна с дълбок хипнотизиращ поглед стройната жена, наметната с шал. Дългите й руси коси тежко падаха върху наметката.

— Случвало ми се е — отговори тя с дълбок, невероятен като тембър глас.

— Те ви преследват, вкарват ви в ъгъла, в ръцете им има уреди за мъчения, вие крещите от ужас… И се събуждате. Сърцето ви бие лудешки, но вие въздъхвате с облекчение: вкъщи сте си, в безопасност, до вас кротко диша любимият ви мъж… Но в нашия филм, когато се събудите, ще попадате в друг сън, където се реализират на живо най-смелите еротични фантазии, за които не бихте признали никога дори на себе си. Прегръща ви не мъжът ви, а съвсем друг мъж, но за свое учудване не изпитвате срам, а само желание, лудо желание… И без да се замислите, му се отдавате.

— Имаше нещо подобно…

— Не си правете труда. Аз не по-зле от вас познавам световното кино.

— Простете — смути се жената.

— Простено ви е — усмихна се Бояринов. — Няма нищо ново под слънцето, скъпа Вера. И всичко е ново. Любовта е вечна тема в изкуството. Но всеки разказва една и съща история по свой начин. Със свои чувства и думи. Със свои герои. Най-сетне, с избора си на актьори.

— Да си призная, учудена съм от вашия избор, Антон. В сценария има много еротични сцени, голотии… А толкова много млади артистки стоят без работа…

— Верочка, вие си просите комплименти. Във филма ще има и младички артистки, ако сте чели внимателно сценария, би трябвало да сте го забелязали. Но главните герои са зрели хора. Това е филм за благополучна семейна двойка, щастлива двойка, но… животът е такъв, че щастието не може да продължава вечно, нали разбирате? Благополучието навява пресищане, скука. Помните ли Бродски:

Тъй дълго с нея ний живяхме, не си създадохме от свойте сенки врата — дали работиш, спиш ли, — но двете половинки на вратата не се отварят поотделно и ние минахме през тях, като през черен вход се озовахме направо в бъдещето. Ето за какво е този филм. Разбирате ли? — Той взе ръцете й в своите, гледайки я втренчено с влюбени, да, влюбени очи!

— Разбирам. — Вера усети как през дланите им премина ток и не можа да отдръпне ръцете си.

— А що се отнася до голите сцени, няма от какво да се страхувате. Имате прекрасно тяло. И сте прекалено сексуална. Ами гласът? Дори само гласът ви може да подлуди всеки. Сексуалността е извън възрастта. Или я има, или я няма. Помните ли прочутите ни старици? Не днешните, които си прекрояват физиономиите и мислят, че нелепата застинала маска може да им върне младостта. Не, имам предвид онези, предишните звезди, които не си правеха никакви операции, които понасяха старостта си с гордо вдигната глава и бяха… сексуални! Да! А вие сте още съвсем млада жена. Да-да. Не ме карайте да изричам банални неща от сорта на: жената е на толкова години на колкото изглежда.