Читать «Убийствена красота» онлайн - страница 2

Пък и трябваше да се изкарват някакви пари. Трябваше да яде. Да се облича. И от време на време да бяга в забравата на безпаметното напиване.

Тлъстият вампир, който го нае, си прави сметките как да си изиграе играта. Но ще видим как ще се подредят картите…

При всички случаи той няма да е губещият…

Отстъпи от прозореца. С тиха и бърза стъпка се изкачи два етажа по-нагоре. Приближи се до електромерите, закачени в редица право срещу асансьора. Погледна движението на дисковете. Скоростта на въртене показваше, че и в трите апартамента стопаните са си вкъщи. И най-вероятно гледат телевизия. Че какво друго да правят в неделната вечер? Извади от чантата си малка бяла кутийка и тубичка с лепило. Отвори капачето и намаза кутийката от едната страна. След това се качи на горната стълбищна площадка и я залепи над звънеца до вратата на единия от апартаментите. В центъра на кутийката имаше кръгче с нарисувана камбанка. Обикновена кутийка, прикриваща жиците на звънеца, може би малко по-голяма.

Бързо и безшумно мъжът започна да слиза по стълбите.

Сутринта на деветнадесети август в Арбатското районно управление се чу телефонен звън. Дежурният вдигна слушалката и погледна часовника си. Осем и двадесет. До края на смяната оставаха още четиридесет минути. В девет имаха оперативка… Божичко, дано по-скоро се прибере вкъщи, под одеялото.

— Петдесет и първо районно. Дежурният слуша.

— При нас има взривно устройство! — извика в слушалката мъжки глас.

— Какво?

— Взривно устройство. До вратата на апартамента.

— А как решихте, че е взривно това устройство? Как изглежда?

— Една такава пластмасова кутия за електрически звънци, разбирате ли? Висеше над звънеца.

— Защо „висеше“?

— Нашият електротехник я махна. Ние го извикахме.

— Защо?

— Ах, ама защо не искате да ме разберете?… Извикахме го, защото мислехме, че той я е закачил. Оказа се, че нищо не е закачал. Сега го разминира.

— Кое?

— Взривното устройство!

— Господине! Легнете първо да се наспите и като дойдете на себе си, пак се обадете.

Дежурният хвърли слушалката.

— Кво става там? — попита партньорът му.

— Мани ги тия! Като почнат да пият от петък, та не могат да се успокоят до понеделник. При тях, виждаш ли, имало взривно устройство!

— Хубаво, и какво? — застана нащрек лейтенантът, дресиран за борба срещу тероризма. — Какво устройство? Чувал с пясък? Ти защо хвърли слушалката?

— Какъв, мамка му, чувал? Кутия за звънец до вратата. И някакъв електротехник вече е успял да го обезвреди.

Телефонът отново иззвъня. Този път лейтенантът вдигна слушалката.

— Петдесет и първо. Слушам ви.

Този път слушалката направо се разкъсваше от женски крясък.

— Искаха да ни взривят! Защо затваряте телефона? Едва не ни убиха!

— По-тихо, гражданко! Какво е станало?