Читать «Убийствата на реликвата» онлайн - страница 64

— Роджър? — Бенджамин и Корнелий ме наблюдаваха озадачени.

— Извинете ме.

Настигнах ги и влязохме при Осуалд и Имелда, които трепереха от страх в тясната стаичка на пазача. Седяха на една пейка, хванали се за ръце, и приличаха на призраци. Стрелците им бяха съобщили за ужасяващите събития.

— Не знаем нищо — заяви Осуалд и прегърна жена си през раменете. — Не сме участвали в нищо нередно.

Понякога можеш да прецениш дали някой казва истината още щом си отвори устата. Дълбоко в себе си знаех, че Осуалд не лъже. Те бяха две невинни души, попаднали случайно в тази вероломна игра. Млад мъж и съпругата му, горящи от желание да успеят в града, чието близко познанство със силните на деня им беше навлякло истинско проклятие. Корнелий и Бенджамин си мислеха същото. Седнахме срещу двамата готвачи. Бенджамин улови ръката на Имелда и я увери, че може да разчита на закрилата на кардинала.

— Просто ни кажете всичко, което знаете — насърчи ги той. — Какво се случи през изминалите дни?

— Идвахме четири пъти — отвърна му Осуалд. — И четирите пъти всичко беше наред.

— Разкажете ни пак — пожела Бенджамин.

— Винаги пристигахме точно преди да удари три часът. Мастър Корнелий ни съпровождаше до вратата на къщата и ни пускаше вътре. В господарската къща винаги цареше мрак — не е много приветливо място. Коридорите и стаите бяха тъмни, но войниците и дори Нокталиите бяха дружелюбни. Понякога се случваше някой да закачи Имелда, но не създаваха проблеми.

— Ходили ли сте в някоя друга част на къщата? — попита Бенджамин.

— Само веднъж — отговори Осуалд. — Всъщност може би два пъти използвахме малкото отходно място, което се намира надолу по коридора, близо до мазето.

— През повечето време — намеси се Имелда — си стояхме в кухнята. Печахме хляб…

— По колко самуна приготвяхте?

— Двайсет и осем-трийсет — отговори тя. — Не вземахме нищо със себе си. Граф Егремонт беше категоричен за това. Месото и останалите продукти вече си бяха тук.

— Печахме и готвехме — обясни Осуалд. — Режехме зеленчуци, почиствахме съдовете и подносите, приготвяхме овесена каша за закуска на следващата сутрин и подреждахме масата за вечерята в девет.

— Винаги ли бяхте заедно? — поисках да разбера аз.

— Аз настоях — рязко отговори на въпроса ми Корнелий.

— И не сте забелязали нищо нередно? — попита Бенджамин.

— Не, сър! — поклатиха глави Осуалд и Имелда.

— Как ви се струваше Йонатан? — продължи да разпитва Корнелий.

— Мълчалив, умислен. Доста напрегнат — отговори Осуалд. — Дочух един от стражите да казва, че винаги си вземал много храна, но никога не я изяждал всичката.

— Всички бяха напрегнати — заяви Имелда.

— Напрегнати ли? — попитах.

— Къщата не им се нравеше. Твърдяха, че е обитавана от духове. Един от стражите дори каза, че нощем чувал шумове.

— Какви шумове? — запита Корнелий.

— Не знам какво имаше предвид — отвърна тя, — но старата къща скърцаше. Останете ли известно време в нея, сър, сам ще се уверите.