Читать «Убийствата на реликвата» онлайн - страница 39

— След това — заключи той — дойдох в Лондон. Кралят и приближените му бяха в двореца Елтъм. Двамата с доктор Агрипа тръгнахме да те търсим из града и, за щастие, бързо те открихме. Златарят Баркли ни разказа, че братята Попълтън и стражите са те търсили при него и как после научил, че са те отвели, но не знаеше къде.

— Но аз знаех — намеси се Агрипа, поставяйки облечената си в черна ръкавица ръка върху моята. — Ти все се забъркваш в бели, Роджър — въздъхна той. — Знаех, че си в затвора — я във Флийт, я в Маршълсий или пък в Нюгейт. Няколко часа да бяхме закъснели и щяхме да прибираме останките ти от Тайбърн.

Той се вгледа в лицето ми.

— Обръснах те, докато спеше.

Ръката ми светкавично се стрелна към брадичката ми.

— А една слугиня от кръчмата те изми — засмя се той до уши. — Не се притеснявай, беше изключително внимателна.

— Не мога да кажа същото за проклетия тъмничар — озъбих се аз.

Агрипа ме потупа утешително по ръката.

— Не се безпокой — промърмори. — Ти си мой приятел, Шалот. Този тъмничар скоро ще познае гнева на краля.

— Ами братята Попълтън? — попитах.

— Върнаха се в Ипсуич като бити псета — отвърна ми Бенджамин. — С подвити опашки.

Той ме посочи с пръст.

— Роджър, нали те предупредих да не си играеш с разни лекове?

— Занимавах се с реликви, а не с лекове — възразих му аз.

— Лъжи и измами — но очите на Бенджамин останаха засмени.

— Сега какво ще стане? — запитах.

— Нали те помилваха, какво повече искаш?

— Но за хората от нашето село — рекох троснато — аз съм престъпник, убил старица. Не съм виновен, господарю.

— Братята Попълтън твърдят обратното.

— Научих, че си бил отседнал в „Мъждивият фенер“ — намеси се Агрипа. — Съдържателят, Боскъм, каза, че братята Попълтън са били там, за да търсят не само теб, но и откраднатата от стаята на майка им чаша. Боскъм изглежда свестен човек. Отказал да им помогне и рече, че чашата все още е у него.

Облегнах се назад и вперих поглед в един паяк, който плетеше мрежата си в далечния ъгъл на стаята. Не бях забравил за Нюгейт и бях решен да се разплатя с братята Попълтън, пък каквото ще да става.

— Разбрах, че си работил за сър Хюбърт — прекъсна унеса ми Бенджамин. — Знаеш ли с какво се е захванал?

— Да, господарю — въздъхнах. — Поверили са му държавата на Карл Велики.

— Вдругиден — отбеляза Агрипа — реликвата трябва да бъде преместена в неголямо укрепено имение сред полята на изток от приората „Свети Йоан Йерусалимски“. Двамата с господаря ти ще я пазите.

Изпъшках и скрих лицето си в ръце.