Читать «Убийствата на реликвата» онлайн - страница 18

— Как ли пък не! — присмя ми се Попълтън. — Мастър Шалот, ти си всеизвестен с шмекериите и измишльотините си. Какви реликви? Краекожието на Голиат?

Аз се отпуснах в стола си. За това не се бях сетил и мислено го прибавих към списъка си. Попълтън вече беше привлякъл вниманието на всички посетители. Огледах се и видях, че младичката Луси Уидърспун не е сред тях. Умърлуших се, понеже ми се щеше да я впечатля.

— Реликви! — изхили се Попълтън. — Никакви реликви нямаш ти, мастър Шалот!

Тъкмо тези думи чаках. Развързах торбата си и извадих копието.

— Виж — рекох и се изправих.

Нарочно го обърнах така, че излъсканото му острие да засияе на слънцето. Отблясъците създадоха мистична атмосфера и всички ахнаха. Извъртях се настрани и насочих копието към Попълтън. Приличах на същински римски легионер.

— Това е копието — извисих глас, — с което центурионът пробол Спасителя в ребрата на Голгота. По него има следи от кръвта на мъченика, който го е заровил, а аз, Роджър Шалот, го получих като дар във Флоренция!

— Дрън-дрън! — подразни ме Попълтън.

Някой се изкикоти. Огледах присъстващите и забелязах стария доктор Литълджон, който ме гледаше с размътен поглед, стиснал чаша в ръка. Дъртият глупак се имаше за антиквар. Преди това беше работил като учител и поназнайваше латински. Тикнах острието под носа му.

— Какво ще кажеш за копието, мастър Литълджон?

Старецът си сложи очилата. Взе копието и внимателно го задържа в ръцете си. Огледа острието и дори той, който сякаш прекарваше живота си в полусън, видимо се оживи, когато погледът му попадна на орела и на надписа „SPQR“. Почтително поглади острието.

— Не мога да кажа — заяви той — дали тъкмо това е копието от Голгота, но несъмнено е много старо и е принадлежало на войник от римската армия.

За начало думите му затвориха устата на Попълтън. После всички ни наобиколиха. Някои отправиха предложения, но аз само клатех глава. Държах се като някоя свенлива мома, която позволява на ухажора си да мерне жартиера й, но няма намерение да отива по-далеч. Времето щеше да проработи в моя полза — мълвата и алчността щяха да набират все повече сила и златото щеше да потече веднага щом копието — тази най-свята от всички реликви, бъдеше прието. Трябваше само да почакам търпеливо и щях да мога да изтъргувам дори краекожието на Голиат.

— Щом копието е реликва — заяви Попълтън с изцапаната си с пяна от ейл уста, докато си пробиваше път през тълпата, — щом е толкова свято, тогава трябва да прави чудеса.

— Така е! — извика друг. — Чудеса! Искаме чудо, Шалот!

Стомахът ми се сви — не бях предвидил чудеса.

— Нека излекува някого! — ревна трети. — Може пък да изцели крака ми!

— Единственият лек за твоя крак — подвикна някой, — е да престанеш да се наливаш с ейл и да се заловиш за работа!

Опитах се да прикрия мрачното си предчувствие. При целия си изкусен план не бях помислил за подобно предизвикателство. Попълтън ми се присмиваше в лицето.