Читать «Убийствата на Бялата роза» онлайн - страница 139

Епилог

Тази история завърши, но предстоят много други: заговори в съда, предателство по високи и ниски места и, разбира се, кървави схватки и потайни убийства. Те следват стъпките ми като хрътки през годините. Ако имам време, ще ви запозная с всички тях — разкази за хитри мъже и жени с огън в очите и демони в душите.

Ето че капеланът ми отново подскача на стола си.

— Ти смяташ всяка жена за мръсница! — крещи лицемерът. — Всяко момиче за уличница!

Ама че лъжец! Дали ще спомене за бедните момичета от селото, които храня? Или че съм разсмял много жени и не съм разплакал нито една? Към нито една жена не съм се отнесъл с неуважение. Не съм разбивал сърцата им, не съм се присмивал на сълзите им, макар че любовта много пъти е съкрушавала и моето сърце. Той никога не е виждал Катерина. Мили Боже, каква магия криеха устните й.

Защо пиша тези мемоари? За да прогоня призраците, които още обсебват душата ми. Довечера, когато слънцето залезе и луната се прокрадне зад облаците, духовете ще се върнат, водени от Убийството, възседнало кон, блед като смъртта. Те ще прииждат по алеята и отново ще се съберат под прозореца на стаята ми.

Разказвам тази история и като назидание за младите. За да се противопоставя на разпуснатостта на нравите и като предупреждение за опасностите, пораждани от тежки напитки и леки жени. Ще ми се Бенджамин да можеше да разкаже своята история. Да можех да го видя още само веднъж. Той би разбрал. Би осъдил покварата на нашето време, съблазънта на плътта, смелите и празни обещания на света. О, какви времена! О, какви безкрайни лъжи! О, каква липса на морал! Какво по-хубаво от Дебелата Марго и една голяма чаша вино!

Бележка на автора

Трябва да помним, че Шалот по свои собствени думи е разказвач на странни истории, но може би не е лъжец. Наистина, много от твърденията му могат да бъдат подкрепени с исторически факти. Джеймс IV Шотландски имал немалко любовници и извънбрачните му връзки отчуждили съпругата му Маргарет Тюдор. Джеймс бил предупреден от видения преди похода към Флодън и много историци смятат, че тези предупреждения са били инсценирани от съпругата му. Знаем също, че Джеймс накарал няколко души, които приличали на него, да се облекат в дрехи, подобни на неговите. Няколко историци съобщават, че поне дузина „фалшиви Джеймсовци“ се били при Флодън. Съри открил тяло без верига за покаяние около кръста; трупът бил възстановен от балсаматори и изпратен на юг, за да го види Хенри.

Тялото така и не се върнало в Шотландия. По време на царуването на Елизабет неколцина зидари го открили в една стая в двореца и поиграли на футбол с мумифицираната му глава, докато един състрадателен свещеник не взел останките, за да бъдат погребани в криптата на „Сейнт Андрю Ъндършафт“. Според Уолтър Скот, когато ровът на замъка Хюм бил отводнен през XVIII век, в него бил открит скелет с верига около кръста. Хората от клана Хюм били съюзници на кралица Маргарет. Някои историци смятат, че те са били истинските престъпници, които са убили Джеймс след Флодън и хвърлили тялото му в крепостния ров. Години наред се носели слухове и клюки, че Джеймс не е загинал при Флодън.