Читать «Убийствата на Бялата роза» онлайн - страница 127

Кейтсби кимна и зарея поглед.

— Маргарет — продължи Бенджамин — заминала за Шотландия, придружена от теб, младия оръженосец Робърт Кейтсби. Ти си бил предан на своята кралица и си я утешавал, докато Джеймс осъществявал многобройните си любовни завоевания. В сърцето на Маргарет се зародила дълбока омраза, подсилена от откритата подкрепа на Джеймс към претендентите от рода Йорк. Маргарет си отмъстила, или поне чичо ми кардиналът ми каза така, като изпращала сведения на основния съперник и враг на Джеймс, крал Хенри Английски.

— Ти говориш истината, мастър Даунби.

— Така е, сър Робърт! — обадих се аз, подхващайки разказа. — Всичко започнало, когато крал Джеймс планирал нашествието си в Англия, което завършило с трагедията при Флодън. Кралица Маргарет и, подозирам, ти сте си поиграли с живото въображение на краля. Замислили сте няколко хитрини, за да създадете страх у него и главните му военачалници; прочутото видение на свети Йоан, който осъдил Джеймс заради разгулния му живот; гласът, който вещаел прокобно при кръста на пазара в Единбург в полунощ, че Джеймс и всичките му пълководци ще отидат в Хадес. Това е било замислено от вас, нали?

Кейтсби се усмихна и поглади брадичката си.

— Успели сте напълно — продължи Бенджамин. — Джеймс се разтревожил, може би дори е започнал да подозира, че бунтовниците в кралството му ще използват похода към Флодън, за да организират убийството му. Заради това по време на похода, както и в самата битка Джеймс накарал няколко войници да се облекат в кралски дрехи, за да отвлекат вниманието на възможните убийци. Сражението завършило катастрофално. Няколко от двойниците на краля били убити — предполагам, че една част от тях загинали от ръцете на убийците. Съри открил един от тези трупове, обявил, че това е тялото на Джеймс и го изпратил на юг при господаря си крал Хенри.

Кейтсби мрачно изгледа господаря ми.

— Затова — добавих аз — не намерили у трупа веригата за покаяние, която Джеймс носел около кръста си. Затова и кралица Маргарет никога не пожелала да върне трупа, за да бъде погребан. Дали се е бояла — подхвърлих присмехулно, — че някой в Шотландия може да открие, че това не е тялото на краля?

Кейтсби удари с ръка по бедрото си.

— Предполагам — изсмя се той, — че според теб самият крал Джеймс се е спасил?

— Знаеш, че е така! — отсече Бенджамин. — Бил е облечен в обикновена броня. Той и един от рицарите му, сър Джон Харингтън, заедно със Селкърк избягали в манастира Келсо. Там крал Джеймс продиктувал кратко писмо, запечатал го с пръстена си и го изпратил по Селкърк до съпругата си, молейки за помощ и подкрепа. Лекарят го отнесъл на кралицата, която била отседнала в Линлитгоу, но вместо да помогне, тя проводила убийци да се справят със съпруга й и Харингтън.

Лицето на Кейтсби изведнъж прие изтерзано изражение.

— Идеалното убийство — прошепна Бенджамин. — Как може да ви обвинят в убийството на владетел, който светът вече е смятал за мъртъв? Бог знае какво е станало с тялото, но когато Селкърк се върнал в Келсо, господарят му го нямало, а монасите били твърде уплашени, за да говорят. Селкърк избягал във Франция, където полудял от ужасните събития, които преживял. Разбира се, вие сте го търсили, но е било твърде късно — хората на кардинала вече го били намерили. Естествено, вие с облекчение сте разбрали, че заради изминалото време и лудостта си Селкърк изричал тайните си само в загадъчни стихове.