Читать «Убийства по списък» онлайн - страница 3

Втора глава

Дойде краят на една смахната година. Лятото би всякакви рекорди по суша и жега. През октомври Люк Хардинг взе диплома за криминален следовател от Бирмингамското училище на шестнайсетгодишна възраст. Есенните дъждове закъсняха, но когато се изсипаха през ноември, бяха необичайно проливни. А сега в неделя, 25-ти декември, безумно студена зима скова цялата страна. Покривите се покриха с чуден бял скреж. Стъклата на прозорците замръзнаха и се изпъстриха с подобни на паяжини шарки. Прораслата трева по парковете посивя като косите на старец. Птиците с недоволство оглеждаха замръзналите езерца. Голямото езеро до Уобърнската гора също се покри с дебела кора лед и Люк дочу развълнуваните викове на хората, които се пързаляха с кънки. Хълмът отсреща беше покрит с дебел слой сняг и групички деца се спускаха с шейни по него. В подножието на пистата се вихреше битка със снежни топки. Някои от децата бяха на възраст почти колкото Люк. Но той вече се занимаваше с неща, типични за големите. Ролята му на криминален следовател го отделяше от детинските забавления.

Дърветата с оголени клони вече спяха зимен сън. В поточето ледена вода бълбукаше изпод наподобяващата стъкло замръзнала повърхност. Деретата бяха запълнени с ледени преспи, а над тях гладки ледени висулки стърчаха от клоните на дърветата. Само бодливата зеленика и дрехите на жертвата придаваха някакъв цвят на посивелия облик на гората.

Люк стоеше на разстояние от тялото на младата жена, а в това време Мобилната Апаратура на Лабораторията по Криминология (МАЛК) сканираше и записваше информация от мястото на престъплението.

— Някакви отпечатъци от стъпки? — обърна се той към Малк и от устата му излезе пара.

— Не — отговори роботът. — Снегът е покрил всички следи.

— Обаче под горния слой сняг може да има нещо интересно.

— Скенерът ми прониква през снега. Не открих нищо значително десет метра под земята.

— Ясно. — Стъпвайки внимателно по бялата повърхност, Люк се приближи до жертвата, която лежеше по гръб. Клекна близо до главата й. Лицето беше безкръвно, а кожата й — настръхнала. Смъртта я състаряваше, а в действителност е била някъде между осемнайсет до двайсет и пет годишна. Косата й стърчеше от едната страна сякаш е била крайно изплашена точно преди да умре. Но Люк знаеше, че настръхналата й кожа и коса нямаха нищо общо със студа или пък с някакъв шок. При вкочанясването на трупа малките мускули се бяха свили около фоликулите и това я караше да изглежда по този начин. Загледа се в гърдите й, където бяха разкъсани дрехите й. Имаше петно от засъхнала кръв, но не и следа от оръжието, с което е бил сложен край на живота й.

— Какво е направило тази рана, Малк? Нож ли?