Читать «Убийства по списък» онлайн - страница 2

Емили седна да обядва в ресторанта на парка за защитени растителни видове. Като даде идентификационната си карта, отново й зададоха същия въпрос.

— Наистина ли сте Емили Уондър?

Усмихвайки се свали слънчевите си очила и отговори по обичайния начин:

— Ако започна да пея, ще разберете веднага, че не съм. С нея имаме еднакви имена, но не и гласови възможности.

— Жалко.

Емили отиде да измие ръцете си радостна, че този банален разговор е приключил бързо, след това седна и се зае с рибата и салатата, които си беше поръчала.

После се отправи към вкъщи. Беше решила, че тази жега й идва в повече. Като стигна до входната врата, някой я извика по име. Обърна се и видя мъж, който тичаше към нея.

Беше по-нисък от нея и по-възрастен. Имаше голяма, буйна брада и носеше каскет, който не свали през цялото време. Погледът му излъчваше напрегнатост. Лявата му ръка беше бинтована и прикрепена с връв през рамото.

Беше й напълно непознат. Изплашено се дръпна назад и с ръка закачи един от кактусите на перваза. Острите бодли прободоха кожата й.

— Ох!

Мъжът хвърли поглед към големия плосък кактус с целия му букет от бодли и после зяпна Емили.

— Добре сте, нали? Убождането не е отровно.

Разтривайки с длан убоденото място, Емили попита:

— Какво желаете? Откъде знаете името ми?

Непознатият държеше идентификационната й карта в дясната си ръка.

— Забравихте си я на масата.

— Колко съм глупава. Благодаря ви — отвърна и си я взе обратно. С облекчение отключи вратата и влезе в апартамента.

Слънцето грееше високо на ясното небе и вертикалните щори на прозореца на Емили накълцваха ярката светлина на ивици, превръщайки всекидневната й в килия с решетки, които меняха положението си през целия следобед. Можеше да пресметне часовете по редуващите се по безжизненото й лице периоди на хладна сянка и противна ослепителна светлина. Тялото й отделяше толкова много пот, сякаш бе тичала под проливен дъжд. Мускулите й бяха парализирани, но мозъкът й осъзнаваше, че неизбежно я очаква смърт от сърдечен удар или задушаване. Лишена от гласа си и възможността да се движи, можеше само да лежи безучастна. Тази незнайна и невиждана отрова, която бе проникнала навсякъде в тялото й без мозъка, я правеше напълно беззащитна. Химичното вещество не можеше да достигне мозъка, затова тя остана в съзнание докрай.

Цели седем часа Емили изпитваше непоносимата тежест да знаеш, че това са последните минути от живота ти. Седем часа се чувстваше като зомби — жива и в съзнание, но заедно с това така безжизнена и скована.

Времето минаваше и тя усещаше как органите й един след друг престават да работят, но не й мина през ума, че може да е била отровена.

Криминалистът, разследващ смъртта й, също не осъзнаваше това. Изчерпателният анализ на тялото й не разкри никакви доказателства за престъпление. Дори и патологът, който проведе аутопсията, не откри истинската причина за смъртта. Тестовете за отрова в кръвта й бяха отрицателни. Микроскопичните прободни рани и възпаления на лявата ръка бяха незначителни, причинени от бодлите на кактус от вида Opuntia vulgaris. Вътрешните органи били здрави преди внезапно да спрат да функционират. Диагнозата на патолога беше сърдечен удар в резултат на неизвестни естествени причини.