Читать «Убийства по списък» онлайн - страница 15

Алфи затвори шкафа и въздъхна бавно.

— Искате прекалено много от нас.

— Откъде взимате маслата? Кой ги приготвя?

— Една фирма, казва се „Луксозно здраве и красота“.

— А кой знае, че Емили обича лечението в сауна с етерични масла?

— Кой ли не. Тя се хвалеше навсякъде. На всеки, който й дойдеше на посещение разказваше колко добре се чувства от сауната.

— Колко време прекара в нея?

— Точно двайсет и пет минути. Сам нагласих таймера. Двайсет минути релаксираща терапия и след това парата и ароматите се изсмукват от системата за вентилация. Открих я пет минути по-късно.

— Благодаря. Това е всичко засега. — Преди да си тръгне Люк нарочно се позабави и запита — Освен… Няма особено значение, но случайно да сте бил в Уобърн наскоро?

— Уобърн? — Санитарят направи гримаса. — Не.

— Какво ще кажете за една опера?

Алфи се смръщи в изумление:

— Какво?

— Мога да проверя списъците с всички, които поръчват билети в този район, но ще отнеме доста време. Обичате ли операта?

— Всичко бих направил, за да избегна ходенето на опера.

— Напълно ви разбирам — усмихна се Люк. — Аз също не съм почитател. И навярно не бихте се сетил за онази Емили Уондър, нали?

— Чувал съм за нея, но не — Алфи поклати глава, — съмнявам се, че ще я разпозная, ако я срещна някъде.

Веднага след като напуснаха сградата Люк каза на Малк:

— Изтегли информация за всички посетители на оперни представления в района за последната една година и ги сравни със списъка на персонала и пациентите. Виж дали има съвпадения в двата списъка и ми кажи.

— Търся.

Люк прокара идентификационната си карта през магистралния четец и каза на Малк:

— Изпрати ми резултатите в таксито. Очаква ни дълъг път. Докато пътуваме ще е добре да ми резервираш една стая някъде в Дънди. И се постарай в хотела да предлагат плодове от нар.

Северният път не беше познат на Люк. За късмет пътуването беше много по-приятно. От главната лента, която се виеше през хълмове, долини, гори и малки градчета, Люк не видя никъде изоставени сгради, изпотрошени таксита, захвърлени безполезно в канавката или пък крайпътни бандити и запустели, неподдържани паркове.

Взирайки се през прозореца рече:

— Знаеш ли, че ненавиждам случаи без оръжие много повече, отколкото убийства без мотив. И двете крият много трудности. В случая имаме мотив, въпреки че не мога още да го разбера. Някой убива жени, които се казват Емили Уондър. Но нямаме нито едно оръжие. Досега се натъкнахме на намушкване с неизвестен инструмент и отравяне с незнаен източник на цианид — дупка в гърдите и тънка струйка остатъчен газ, без каквито и да е намеци за извършеното престъпление от страна на убиеца. Може да сме по следите на някакъв непознат токсин. — Поклати глава. — Трудно е да се оттласнем от земята като имаме толкова много неизвестни.

— Искаш да полетиш ли?

— Не — усмихна се Люк и добави, — имам предвид да постигнем някакъв прогрес. Знаеш ли, ако и ЕУ-1 е била убита, а аз се обзалагам, че е била, време е да ми изготвиш списък с всички Емили Уондър, които живеят в страната. Или поне онези, които още за живи. Първите три може да са само върха на айсберга.