Читать «Убийства по списък» онлайн - страница 13

— Харесва ти, нали? — попита Алфи, поднасяйки под носа й любимото етерично масло.

Тя кимна едва забележимо:

— Помага ми да се справя с болката. Така успявам да раздвижа малко старите кокали сутрин.

— Ще го сложа и ще те оставя.

След като постави малката бутилка върху въглените, пластмасовата обвивка се стопи, маслото започна да пращи и в стаята се разнесе приятен аромат на сладки подправки. Облак бял дим обгърна помещението.

На вратата санитарят се обади: „Наслади се на момента!“.

Емили не се опита да извие врата си към него, защото той и без това беше много крехък, но намери сили да поклати уморената си глава отново. Алфи затвори вратата и моментално тя притвори очи, изстена и пое дълбоко от тежкия аромат в стаята.

Възрастната дама се беше свлякла върху единствения стол в сауната. Ако не беше така безкрайно неподвижна, човек би си помислил, че е задрямала. Много е вероятно да се е унесла и да е намерила смъртта си в съня, тъй като не бе направила дори и опит да се вдигне, да дръпне аварийното въженце, да се бори за живота си или пък да се опита да стигне до вратата.

Люк нареди на Малк да претърси всички бази данни, колкото пъти е необходимо за смъртни случаи на жени с името Емили Уондър. По-рано същия ден Малк беше разбрал за смъртния случай в този дом за стари хора в Йорк и веднага беше изпратил молба до властите Люк да се заеме със случая. Беше се постарал също така всички сведения по случая с ЕУ-1 да бъдат дадени на разположение на Люк.

— Е — каза Люк, — това отговаря на един въпрос, който си задавах. Първите две жертви Емили Уондър приличаха малко на оперната певица и убиецът можеше да ги е сбъркал с нея. Обаче никой няма да сбърка тази.

— Според документите е била на възраст седемдесет и осем години.

— Не е била нападната, намушкана или застреляна. Но имам усещането, че причината за смъртта не е естествена.

— Един лекар потвърди, че смъртта е настъпила преди три часа. Той предположи, че е сърдечна или дихателна недостатъчност, но не е извършил конкретни тестове. Беше решил да обяви, че смъртта е настъпила вследствие старост, но тогава се намесих аз.

— Хм. Истина е, че не би направило никакво впечатление на някой, който не е запознат с предходните два случая. — Избърса потното си чело, докато се разхождаше из влажната стая.

— Знаеш ли какво си мисля?

— Не.

— Мисля, че е била отровена.

— Няма достатъчно доказателства. По кожата й няма никакви пробождания.

— Може да я е погълнала. — Люк се спря край тлеещата жарава. Загледа се в горещите въглени и се усмихна. — А може и да я е вдишала. Някой може да е сложил нещо в жарта, което да е произвело отровна пара.

— Тогава да анализираме въздуха. Може би във въздуха са останали някакви газове.

Две минути по-късно Малк обяви, че е идентифицирал съвсем незначително количество на водород цианид.

— Отравяне с цианид — промълви Люк, навеждайки се над неподвижните ръце и крака на ЕУ-3. — Не мога да го усетя, но да, май е по-розова от обикновено. Трудно е обаче да се каже, без да знам какъв е нормалният тен на кожата й. Накарай от патологията да направят тест за токсичност за цианид. Това ще бъде някакъв вид дихателна недостатъчност — цианидът замества кислорода в кръвта, което води до задушаване. — Обърна се към Малк. — Смъртта при отравяне с цианид е почти мигновена, нали?